Тишината под водата: Моето първо водолазно гмуркане в Созопол

След като миналата година ходих на рафтинг по Струма с приятелска група и много се зарибих, реших да пробвам нещо малко по-различно, но също толкова вълнуващо - Каяк в бурни води. Бях чул, че при каяка си сам в лодката, нямаш кой да те балансира и да те „покрие“ ако нещо объркаш – и точно това ме привлече. Исках да съм аз, реката и нищо друго. Е, почти.Резервирах през FunStarter.bg – мястото вече ми беше познато, така че инструкциите, които ми пратиха, ги прегледах само отгоре-отгоре. Но ако не си бил никога, всичко ти е описано перфектно – къде да отидеш, в колко часа, какво да носиш и какво ще се случва. Спокойно можеш да отидеш напълно неподготвен и пак да си окей.На базата в Кресненското дефиле ме посрещнаха усмихнато и ми дадоха екипировката – жилетка, каска, ботуши, а греблото и каяка бяха натоварени на буса. Имаше кратък инструктаж на брега за основните неща: как да гребеш, как да пазиш равновесие, какво да правиш, ако каякът се обърне. Вече нямах търпение.Пуснахме се по реката и… да, сам си в каяка, НО не си съвсем сам. С теб винаги има инструктор, също с каяк, който се движи по маршрута и следи всичко. На определени участъци ти дава насоки – къде да се позиционираш, кога да спреш да гребеш, как да завиеш, така че всичко да минава безопасно. Това ми даде допълнително спокойствие, че дори и да объркам нещо, има кой да помогне.Останалото обаче си е твое – ти си този, който взима решения във водата. Има бързи участъци, които изискват реакция, има и по-тихи зони, в които можеш просто да се носиш и да се наслаждаваш. Чувствах се като в мини приключение – без прекален риск, но със 100% ангажираност.След около час и половина стигнахме до финалната точка, където ни изчака микробус, за да ни върне обратно до базата. Преоблякохме се, поговорихме с другите участници, които пробваха рафтинг за първи път– всеки с различно впечатление, но всички – доволни.Ако досега не сте опитвали – тази активност е идеална и за начинаещи, защото има баланс между адреналин и контрол. А ако вече сте били на рафтинг – каякът ще ви хареса още повече, защото тук си ти и реката. Но с една важна подробност – винаги има кой да ти пази гърба.Каяк по Струма? Напълно си заслужава.Ако и ти искаш да изживееш подобни емоции можеш да закупиш ваучер за Каяк в бурни води по р. Струма от тук

Баща ми винаги е казвал, че когато стане дума за подаръци, не иска нищо и че си има всичко – иска само нови преживявани и спомени. Е, този път той ми подари точно това… но за мен. Един ваучер – нищо особено на пръв поглед – за урок по пилотиране на самолет.След резервацията през сайта, получих подробни инструкции и скоро се чух директно с пилота. Беше изключително любезен и обясни, че първоначалната дата, която избрах няма да стане – метеорологичните условия просто не позволявали. Пренасочихме всичко за следващата седмица… и това се оказа златен ход. Слънце, ясен хоризонт и само леки облаци в далечината.До летище Бохот стигнах с кола – намира се на около 15 минути от Плевен. Малко извън града, много зелено и тихо. Посрещнаха ме с усмивка, без излишна формалност, но с ясен ред и професионализъм. Самолетът ме чакаше – малък, с четири места, лъскав, като цяло доста респектиращ.Качихме се аз до пилота, а баща ми се пристраши да е на пасажерските седалки отзад, четириместен самолет, но честно казано повече от трима ще им бъде тесничко, а и пилота каза, че заради теглото качва в 99% от случаите до трима.Излитането беше плавно… до момента, в който за първи път се „спуснахме“ рязко. Очаквах плавно, туристическо преживяване – получих адреналин на порции. Бързо осъзнах, че това не е голям пътнически самолет. В такъв тип малка машина усещаш ВСИЧКО – всяко покачване, всяко снижаване, всяка въздушна струя. Сърцето ми се разби като за петима.Пилотът беше страхотен. През слушалките и микрофона, които използвахме за комуникация, ми обясняваше как функционира самолетът – как работи ръчката, за какво служат педалите, какви уреди да следя. Не знаех, че ще има педали. Не знаех и че ще ми даде да поема управлението.Карах. Истински. За кратко, но напълно. И се оказа по-интуитивно, отколкото съм си мислил… но също и с доста повече отговорност. После, с облекчение, върнах контрола на професионалиста. Останалата част от полета прекарах в наслада – разходка над околностите, невероятна гледка към Плевен и селата около него, светлина, която се отразява в реките и нивите. Неописуемо.Кацането беше като финал в екшън филм – не защото беше опасно, а защото беше точното количество вибрация, шум и усещане, че нещо голямо приключва.Това не е просто урок по пилотиране. Това е спомен, който ще нося със себе си. И да – препоръчвам го с две ръце.👉 Ако и вие искате да подарите нещо лично и различно – това преживяване е чудесен начин:Урок по пилотиране - четириместен самолет или урок по пилотиране - двуместен самолет

Когато приятелите ми подариха ваучер за рафтинг и решихме да дойдат с мен, едва дочаках да резервирам. Това беше първото ми спускане с рафтинг и не знаех въобще какво да очаквам. Ако и ти си в тази ситуация, ето кратко описание от някой, на когото това също беше за пръв път, за всички останали, които ще им бъде за пръв път или поне за пръв път по река Струма.Накратко, въпреки притесненията ми, преживяването беше толкова невероятно, че съм готова да го направя отново. А ето и цялата история.ПристиганеНашето пътуване започна със смесени чувства на вълнение и притеснение. След около 1 час и 30 минути шофиране от София, стигнахме до Рафтинг центъра в Кресненското дефиле на река Струма. Качихме се на новата магистрала Струма, подминахме Симитли, преминахме през кривия тунел и след около километър отляво се намираше базата на Кресненските ханчета. Точно както ни бяха разяснили в имейла с инструкции, който получихме.ПодготовкаСлед като пристигнахме, бяхме посрещнати от гидовете, които ни дадоха каски, гребла, неопрени, обувки и ни пратиха да се преоблечем. След това се качихме в буса и потеглихме към старта. На една поляна под сянката на голямо дърво непосредствено до реката ни разясниха правилата за безопасност и ни разпределиха на рафтовете. Разясняването на правилата за тях може би беше рутинно, но за нас беше цяло шоу. Майтапите и историите, дори и повтаряни милиони пъти, звучаха свежо и смехът ни беше искрен.С нас имаше и друга група и ни разделиха в два рафта – ние бяхме шест, а те осем човека. При нас дойде един инструктор, а при другите – другият, и веднага започнаха да се заяждат приятелски помежду си. Обясниха ни, че всъщност ще си правим състезание надолу по реката с другия "отбор". Явно затова беше и заяждането.Приключението започваС каски на главите и жилетки за безопасност, се отправихме към реката. Първите няколко минути бяха спокойни, но скоро навлязохме в бързеите и усещането за адреналин започна да се покачва. Стигнахме до първото място, където реката образува нещо като малко езеро, и инструкторите ни попитаха: "Искате ли да обърнем рафта?". Е това не го очаквахме, но понеже никой не искаше да бъде този, който да каже "Не", бързо се съгласихме. Накараха ни да се преместим назад и рафтът започна да се изправя. Премествахме се още по-назад, докато не се изправи съвсем отвесно и малко след това се преобърна и всички се озовахме във водата. След това се оказа, че трябва да го обърнем отново – логично, нали? Свършихме и това, и след като първите хора се качиха обратно на рафта, беше време да изпитаме наученото в инструктажа, а именно – вадене на човек от водата. Интересното е, че за да извадиш някой, първо трябва да го потопиш под вода. Хващаш го за жилетката, натискаш го, докато му се потопи главата изцяло под вода, и използвайки това, че жилетката го избутва нагоре, дърпаш силно и той излиза с такава скорост, че качването му обратно на рафта е в пъти по-лесно отколкото да се качи сам. Това умение се оказа важно и за останалата част от трасето, а освен това беше и забавно.Магическото пътуванеРафтингът ни преведе през големи каньони, обградени от гъсти гори, и бързеи, които мислиш, че няма как да преминеш, но под виковете на инструктора "ляво напред, дясно назад" и "греби, греби, греби" се минаваха с лекота. Имахме възможността да скачаме от скали в топлите води на реката през юни, да се наслаждаваме на природата около нас и да изпитаме още един тон бързеи, всеки от които си имаше име. Вече не ги помня всичките, но бяха от типа на "Врящия котел", "Окото", "Центрофугата" и всякакви такива, които всъщност бяха подбрани така, че да те подготвят за усещането, което изпитваш преминавайки ги.СъревнованиетоС другия отбор бяхме в постоянна надпревара. Инструкторите бяха в постоянна комуникация и приятелско заяждане от типа: "айде да не ги прекарваме през този бързей, че е много опасен", "е, нищо какво толкова може да стане" и "ооо, ааа, то рафтът тръгна сам натам, айде дръжте се минаваме го".Въпреки това си личеше, че хората познават реката перфектно и въпреки шоуто, което беше главно за нас, през цялото време внимаваха точно откъде ни прекарват и колко много мислят за всеки отделен човек на лодката – преценяйки индивидуалните му качества и заложби на рафтър и съобразявайки се с нивото на всички на рафта.Почти веднага след началото се усетихме, че победители в съревнованието няма да има, а всичко е един дирижиран танц, който да ни надъха, а всъщност през цялото време двете групи се движим заедно, скачаме от скалите заедно, помагаме си и финишираме заедно. Въпреки това, без този състезателен елемент преживяването щеше да изгуби доста и всички оценихме колко добре е замислено всичко.ФиналЧетири часа след старта, на края на нашето рафтинг приключение, всички започнаха да споделят преживяванията си. С другия отбор бързо загърбихме "враждата" от реката и седнахме заедно да обядваме в заведението до клуба. Най-яркият ми спомен, освен кебапчетата, които ядохме, са думите на един от участниците: „Трябва да живееш своето приключение, иначе ще разказваш историите на другите.” Тази мисъл ме вдъхновява и днес и знам, че това не е последната ми рафтинг история и последното ми приключение.Така завърши първото ми, но със сигурност не последното, рафтинг приключение. Благодарности на всички замесени!Ако и ти искаш да изживееш подобни емоции можеш да закупиш ваучер за рафтинг спускане по р. Струма от тук

Отдавна мечтаех да полетя с парапланер, явно и съм споделила тази мечта на някого, защото за рождения ми ден приятелите ме изненадаха ваучер за подарък - полет с парапланер. След бърза резервация през уебсайта всички детайли бяха готови. Така, изпълнена с вълнение и леко безпокойство, тръгнах от София към мястото за полет край Шумен.Пътуването и подготовкатаПътуването до Шумен беше не толкова кратко, но бях в добра компания, а и поради вълнението което изпитвах почти не разбрах го пристигнахме. Позвъних на инструктора и бързо се ориентирах къде да се срещнем. Паркирахме и се запътихме към мястото за излитане. Въздухът беше свеж, гледките – зашеметяващи, а пътят дълъг. Вървяхме малко над 40 минути, малко не очаквано, но си заслужаваше. Стигайки до мястото се открива неповторима гледка, която просто няма как да опиша. Инструкторът ме подготви проведе кратък инструктаж и попълних декларация за безопасност. Но това беше всичко от формалностите, защото следваше...ПолетътИнструктора разгъна крилото, привърза ме към себе си и ми каза къде да се държа, а с последните насоки "Тичай, не спирай да тичаш!" се озовах във въздуха. Изведнъж всичко се променя. Страхът се заменя с чиста радост и удивление. Под мен се разкрива невероятна панорама – зелени хълмове, криволичещи реки и малки села, които изглеждат като от картичка. Чувствам се като птица, свободен и лек, наслаждавайки се на всеки миг от полета.Въздухът е прохладен и свеж, а усещането за свобода е неописуемо. Парапланерът плавно се носи във въздуха, воден от леките движения на инструктора. Всеки завой и маневра се усеща като танц със самата природа. Виждам как сянката ни се движи по земята далеч под нас, следвайки ни като верен спътник.Скоро инструкторът ми предлага да опитаме няколко маневри. С леко накланяне се завъртаме и усещането е все едно сме на въртележка, но високо над земята. Усмихвам се широко и не мога да повярвам, че всичко това е реално. Адреналинът ме зарежда с енергия и желание за още.Накрая, след няколко минути, които се усещат като вечност, започваме да се приближаваме към земята. Усещам как постепенно се спускаме и земята става все по-близка. Инструкторът ми дава последни указания за кацането и аз се приготвям да стъпя обратно на твърдата земя.КацанетоКацнахме на поляната при паркинга, където ни посрещнаха моите приятели, които наблюдаваха полета. Те задаваха милиони въпроси и бяха изключително развълнувани не по-малко от мен. Споделих набързо първите си впечатления, а по пътя навръщане надух главите на всички с още и още разкази колко е било ЯКО!Изводи и съветиИзвод №1: Най-важното за тандемния полет с парапланер е с кого ще летите. Инструкторът играе ключова роля за безопасността и удоволствието от полета.Извод №2: Няма нищо страшно! Ако намерите добър инструктор, просто се доверете на неговите умения и се насладете на преживяването.3 полезни съвета:1. Носете удобни обувки, удобни панталони и като цяло облечете се удобно.2. Носете си слънчевите очила3. Ако имате дълга коса е добре да имате ластик, аз нямах.Полетът с парапланер край Шумен остави неизтриваема следа в сърцето ми и вече планирам следващото си приключение във въздуха. Препоръчвам това изживяване на всеки, който търси нещо уникално и вълнуващо.Ако и ти искаш да изживееш подобни емоции можеш да закупиш ваучер за парапланер край Шумен от тук

Около 8:30 сутринта, ранобудни и развълнувани, тръгнахме от София по Подбалканския път към град Клисура, или по-точно към координатите, които ни бяха изпратени за скока с бънджи от виадукта в близост до града. Пътят минаваше през малки, но интересни градчета като Буново, Пирдоп, Антон, Златица и други, които допълнително допринасяха за настроението на предстоящото приключение.Пристигане и Подготовка за СкокаСтигнахме до моста за малко по-малко от два часа. Когато пристигнахме, видяхме, че екипът вече беше на място и подготвяше съоръженията за скока. Ние спряхме в другия край на моста, слязохме от колата и се отправихме към мястото на скоковете. На място имаше само двама души – единият тъкмо го вдигаха след скок, а другият явно беше дошъл за морална подкрепа.Представихме се и обяснихме, че сме тук за скок и сме си резервирали час за 10:30. Екипът веднага започна да ни подготвя – провериха ни документите, попълнихме нужните декларации и започнаха инструктажите. Всичко беше добре организирано, което ни вдъхна спокойствие, макар и емоциите да кипяха в нас.Стоейки на Ръба: Емоции Преди СкокаВ уречения час, напълно оборудван с въжета и предпазни съоръжения, стоях на ръба на моста. 72-те метра до земята ми се струваха доста повече и макар да съм си мислел, че съм готов, реалността беше съвсем различна. Гледката надолу беше едновременно вълнуваща и плашеща. Минути преди скока с бънджи, целият ми самоконтрол изчезна. Мозъкът ми отказа да отчете факта, че съм здраво завързан и няма от какво да се страхувам.След като ми дадоха сигнал, че мога да скачам, почувствах как цялото ми тяло се бори с импулса да се върна назад. Беше миг, в който всяка капка смелост се сблъска с инстинкта за самосъхранение. Но въпреки страха, направих крачката. Не съм сигурен дали скокът беше толкова перфектен, както си го представях – просто се оттласнах с всичка сила и полетях напред… и най-вече надолу.Свободно Падане: Адреналинът Взема НадмощиеСвободното падане беше най-интензивното преживяване, което съм изпитвал. В първите секунди светът около мен изчезна – нямаше звук, нямаше мисли, просто усещане за пълна свобода и безтегловност. Вятърът свистеше около ушите ми, а земята под мен се приближаваше бързо. Усещането беше смес от страх, еуфория и чист адреналин, който препускаше през вените ми. В един момент цялото ми същество се отдаде на момента – вече нямаше страх, само чиста радост.Когато въжето най-после се опъна, бях изтласкан нагоре, а после отново надолу в плавни подскоци. Сърцето ми биеше лудо, но с всяко движение осъзнавах колко прекрасно и уникално е това изживяване. Спуснаха второ въже, с което закачих карабинера на колана си, и започна изтеглянето обратно нагоре. Изпитвах едновременно облекчение и гордост – бях направил нещо, което винаги съм си мечтал, но и не съм бил напълно сигурен дали ще се осмеля.Скокът на Приятеля: Споделена СмелостГоре, моят приятел чакаше своя ред. Беше подготвен и напрегнато ме попита: „Как беше? Да скачам ли?“. С широка усмивка и искрено удоволствие в гласа му отговорих с две думи: „Супер! Да!“. С това уверих приятеля си и той също се приготви за своя скок. Също като мен, той се оттласна от моста с всичка сила и полетя смело. Гледах го как се гмурка в празното пространство с разперени ръце и колкото и бързо да се случваше всичко, мигът беше просто вълшебен. Когато го изтеглиха обратно, лицето му грееше – страхът и вълнението бяха отстъпили място на чистата радост от покоряването на нещо ново.Заключение: Връщане към РеалносттаСлед скоковете, останахме още малко на моста, за да споделим впечатления и да се насладим на адреналина, който все още ни държеше. Разходихме се из околността и се насладихме на красивите гледки на Клисура и живописната природа наоколо. Това беше кратка, но приятна пауза преди да се отправим обратно към София, доволни и заредени с енергия.Скокът с бънджи от Клисура беше едно от тези преживявания, които остават с теб завинаги – не само като спомен, но и като доказателство за личната смелост. Нещо, което те кара да осъзнаеш, че понякога най-страшното нещо е просто да направиш първата крачка, но веднъж направена, тя те отвежда на невероятни места. Със сигурност бихме повторили, но другия път или ще е от по-високо от Витиня или над пещера Проходна.Ако и ти искаш да изживееш подобни емоции можеш да закупиш ваучер за скок с бънджи от локация Клисура тук

Честно казано, не се определям като адреналинов тип. Но когато получих ваучер от FunStarter.bg за тандемен полет с парапланер, си казах: „Е, това поне ще е нещо различно.“ А то се оказа не просто различно – беше страхотно.След като резервирах през платформата, получих имейл с точни инструкции – къде да се явим, как да се подготвим и какво да очакваме. В уречения ден пристигнахме до лифта в Сопот, където ни посрещнаха хора от екипа. Усмихнати, спокойни и видимо опитни – веднага се почувствах по-уверен. Подписах няколко документа, минах кратък инструктаж, и вече усещах как адреналинът започва леко да се покачва.Качихме се на лифта – пътуването нагоре е около 15 минути и само по себе си си е изживяване. С нас беше и моят пилот, но на отделна седалка. Носеше цялата екипировка, а и честно казано, вероятно си почиваше – цял ден му надуват главата с въпроси от хора като мен. Напълно го разбирам. Аз пък се наслаждавах на гледките – Балканът, полето долу, безкрайният хоризонт.Горе, на стартовата площадка, всичко беше подредено и организирано. Пилотът ми показа сбруята, парапланера, обясни точно какво ще направим и кога. Даде инструкциите в няколко прости стъпки: "Ще тичаш 3-4 крачки и... летим."И така и стана. Няколко крачки напред и хоп – откъснахме се от земята. Не беше стряскащо, не беше рязко – по-скоро все едно някой просто ти е спрял гравитацията. Изведнъж гледката стана 360°, въздухът – по-чист от всякога, и всичко долу изглеждаше като макет.Първите секунди мълчах – не защото нещо ме беше страх, а защото не знаех какво точно да кажа. Беше... вълшебно. Вятърът минаваше покрай лицето ми, Балканът се разгръщаше под нас, Сопот изглеждаше като играчка. Пилотът ми предложи да направим няколко леки завъртания – за малко доза екстра емоция, и да – не съжалих. Но ако някой иска само плавен полет, абсолютно може да бъде така. Всичко е по желание.След около 15 минути започнахме да се снижаваме. Кацането беше толкова плавно, че честно – стъпих на земята и ми се прииска да се върна обратно горе. Пилотът ме откачи от сбруята, стиснахме си ръцете и усетих нещо много приятно – не само емоцията от самото летене, а това особено усещане, когато си направил нещо ново, нещо извън ежедневието.Ако се чудите дали да пробвате – направете го. Това не е просто полет с парапланер, а истинско изключване от целия свят. А с FunStarter е лесно – няма срок на ваучера, няма притеснение „ще успея ли навреме“, просто изживяване, когато сте готови за него.Подаръкът започна още с експлодиращата картичка, която ми „избухна“ в ръцете с конфети – супер ефектно, супер забавно. А полетът беше кулминацията.Ще го направя пак. И ще заведа и приятелите. Това не е просто подарък – това е спомен, който остава завинаги.Ако и ти искаш да изживееш подобни емоции можеш да закупиш ваучер за тандемен полет с парапланер в Сопот от тук