Post primary image

Какво научих от първото ми гмуркане без кислород

Публикувано на 15 Април 2025

Когато приятелите ми ми подариха  курс по свободно гмуркане в Пловдив , първоначално се засмях: "Аз? Под вода, без кислород?!" Но след като любопитството ми надделя, реших да приема предизвикателството. В крайна сметка, никога не съм била човек, който отказва нещо ново – особено когато става въпрос за лична граница, която заслужава да бъде премината.


От плувния басейн към дълбокото

През годините съм тренирала  плуване доста сериозно  – не на професионално ниво, но достатъчно, за да се чувствам комфортно във вода. Това, което не бях очаквала обаче, е колко различно е  свободното гмуркане – не просто физически, а емоционално и ментално.

Курсът, който получих като подарък, се провежда в Пловдив, в контролирана среда, с професионален екип, който буквално те води за ръка. Започнахме с теория – как тялото реагира, какво означава да задържаш дъха си и защо всъщност усещането, че ти "свършва въздухът", не е реална опасност, а просто сигнал от мозъка. Обяснено ясно и спокойно – толкова разбираемо, че дори забравяш да се притесняваш.


Практиката – истинският урок

Първите упражнения бяха в статика – легнала на повърхността на водата, с лице надолу, и задържане на дъха. Искаше се  изцяло да се отпусна  – нещо, което се оказа по-трудно, отколкото очаквах. След това преминахме към гмуркания по дължина на басейна – тук вече техниката беше ключова. Колкото по-малко се напрягаш, толкова по-дълбоко и по-дълго можеш да останеш под вода. И в този баланс между усилие и отпускане, започнах да разбирам колко красиво може да бъде гмуркането.


От Пловдив до Егейско море

Най-страхотното? Само два месеца по-късно пътувах до Гърция с приятел и прекарахме няколко дни край Ситония. За първи път реших да опитам да се гмурна без нищо – само с маска и плавници. И използвах всяко нещо, което научих в курса. Спокойствие. Контрол. Дишане. Водата беше кристална, а аз се носех на няколко метра под повърхността, уверена и лека, като никога досега. Не съм била професионалистка, но се чувствах напълно на мястото си.


Препоръчвам ли го? Без колебание.

Курсът е  подходящ за абсолютно всеки  – дори да не сте плували сериозно, ще се справите. Подходът е индивидуален, обясненията са ясни, а атмосферата е приятелска и спокойна. Не става въпрос просто да се научиш да задържаш дъха си – става въпрос да се научиш да се вслушваш в тялото си, да се отпуснеш в нещо ново, и да излезеш от водата променен.

А ако и вие търсите подобно преживяване – или искате да подарите нещо наистина специално – вижте го тук:
👉  Курс по свободно гмуркане в Пловдив


Заключение

Понякога най-добрите подаръци са тези, които не бихме си избрали сами. Това  двудневно приключение под вода ми даде много повече от ново умение – даде ми усещане за вътрешен мир и контрол, което нося със себе си не само под вода, но и в ежедневието. И да – сега дишам различно. И го ценя.

Тишината под водата: Моето първо водолазно гмуркане в Созопол

Никога не съм смятала, че ще се гмурна с водолазна екипировка. Гледала съм видеа, снимки от подводни рифове, слушала съм истории на приятели, но все ми се струваше далечно. До деня, в който получих подарък: водолазно гмуркане за двама в Созопол. Първата ми мисъл беше „ами аз не мога да дишам под вода!“ – класика. Втората – „ами да пробваме“.Резервацията беше лесна – отваряш линка, избираш дата и час, потвърждаваш. Никакво усилие. Истинската емоция започна, когато пристигнахме в Созопол, на малко скрито, но оживено място, където базата беше сгушена сред камъни, лодки и мирис на море. Посрещнаха ни хора, които очевидно обожават това, което правят – спокойни, уверени, и с чувство за хумор, което бързо стопи първоначалното ми притеснение.Подготовката – между вълнение и недовериеОблякохме неопрена – доста по-плътен, отколкото очаквах – и с помощ от екипа нагласихме колана с тежести, жилетката, бутилката, маската и всичко останало. Чувстваш се като космонавт преди първи полет, но вместо към звездите, тръгваш към дъното.Преди да влезем, все още не вярвах, че реално ще дишам под вода. В ума ми се въртяха всякакви „а какво ако…“ – но още с първото потапяне на главата под повърхността и първата глътка въздух през регулатора – се промени всичко.Потапянето – влизане в друг святСпуснахме се бавно, заедно с инструктора, който беше неотлъчно до нас. Докато слизах, усещах как звукът от света изчезва, а на негово място идва дълбока, мека тишина. Само балончетата от издишания въздух, които се издигат към повърхността, напомнят, че още си част от реалността.На дълбочина от 5-6 метра всичко изглежда по-различно. Светлината прониква през водата и рисува сребристи отражения по камъните. Покрай нас плуваха малки рибки, водорасли се поклащаха бавно и красиво, а на моменти виждах и по-големи сенки – подводният свят край Созопол е жизнен, но ненатрапчив, напълно различен от шумното крайбрежие, което си оставил зад гърба си само преди минути.Не знам колко време бяхме под водата – около 30 минути, казаха по-късно – но за мен сякаш времето изчезна. Усещането беше някъде между медитация и приключение. От една страна – абсолютен фокус, от друга – неочаквано спокойствие.Изплуването – като след сънКогато изплувахме обратно на повърхността, първото ми усещане беше: „Вече искам пак.“ Лекотата, с която тялото ми се беше адаптирало, усещането, че си част от нещо по-голямо, и дори онази странна тишина, ми липсваха още преди да съм свалила маската. Усмивките, с които се гледахме с човека, с когото се гмуркахме, казваха повече от думи.Гмуркане за двама – защо е толкова специалноДа споделиш такова преживяване с някого, когото обичаш или просто цениш – това го прави още по-специално. Не просто защото има кой да те снима и после да се смеете, а защото страхът, изненадата и радостта са споделени. А това ги умножава.Ако искате да направите нещо напълно ново, неочаквано красиво и наистина различно – вижте това преживяване тук:👉 Водолазно гмуркане за двама – СозополНакратко: ще го направя ли отново?Абсолютно. След този първи опит вече гледам морето с различни очи. Не е просто красива гледка – то е място, където можеш да потънеш в собствените си мисли… буквално. А гмуркането е не просто спорт – то е вход към друг ритъм на живот.

Научи повече
Скок с бънджи пещера Проходна

Сърцебиене над пропастта, съчетано с вълнение, адреналин и изключителна доза смелост – така мога да опиша моето първо преживяване с бънджи скок.Идеята за този скок дойде, когато реших да подаря на себе си нещо незабравимо за рождения си ден. Направих резервация през уебсайта, който ми предложи всичко – от избор на локация до уреждане на всички детайли. Така в Събота сутрин, пълен с вълнение и леко безпокойство, аз и двама мои приятели тръгнахме от София към избраното място за скокове – пещера Проходна, известна още като "Очите на Бога" близо до Карлуково.Пътуването беше изпълнено с шеги и смях, но колкото повече се приближавахме към мястото, толкова повече напрежението започваше да се усеща. Пристигнахме и първото, което видях, бе указателната табела "бънджи скокове" и червена стрелка сочеща към на пръв поглед нищото. Паркирахме на превърнатата в паркинг ливада в близост и се запътихме накъдето сочеше стрелката. Въздухът беше свеж, а гледките – зашеметяващи. Стигайки до ръба, нашите инструктори ни посрещнаха с усмивки и казаха къде могат да изчакат моите приятели. Мен ме привикаха за кратък инструктаж и попълване на декларация, че ще спазвам мерките за безопасност. Насочиха ме къде да чакам реда си и да гледам другите, които ще скачат преди мен.Не знам дали гледането на двамата преди мен ми вдъхна кураж или ме стресира още повече, но ето че беше моят ред. Когато започнаха подготовката, разясниха още веднъж процедурите за безопасност, начина на обезопасяване с оборудването, както и какво точно да очаквам и правя по време на скока. Прикрепиха камера към ръката ми, понеже си бях платила и за видео, и тръгнахме към ръба.СкокътСърцето ми биеше бурно, тези може би десет крачки ми се сториха поне хиляда. Всяка стъпка ме доближаваше до момента, в който щях да се хвърля в неизвестното. Последна проверка на оборудването и последни насоки - "Готов си!". Погледнах надолу и се почувствах като птица на ръба на гнездото, готова за първия си полет."Три, две, едно, скок!" – извика инструкторът и аз се изтласках от ръба. В момента на свободното падане времето спря. Всичко около мен се размаза в неясен фон от цветове и форми, докато адреналинът изстреляше през тялото ми като електрически удар. След няколко вечности, които изминаха за секунди, въжето ме спря с лек щрък и аз се замахнах надолу и нагоре, като замръзнал във въздуха, осъзнавайки, че съм жив и че съм го направил.След като ме изтеглиха обратно, усещането на еуфория беше неописуемо. Скокът с бънджи беше не просто преодоляване на страха от височината, той беше триумф над самия себе си. С другите двама, които все още стояха отстрани и се опитваха да се съвземат след адреналиновия шок, споделихме нашите усещания, всеки със своята уникална перспектива, но обединени от споделената адреналинова вълна.       ПещератаПещерата заслужава отделна история. След скока слязохме в пещера Проходна, наречена така, защото на практика има голям вход и изход и се преминава през нея. Двата процепа, приличащи на очи, наистина са едно от чудесата на природата и перфектно място за снимки. Отдолу скоковете с бънджи изглеждат също толкова впечатляващи. След самата пещера започва и приятна екопътека, която след по-малко от 1-2 км води до хижа с ресторант, където хапнахме скара и пихме разхлаждащи напитки с аромат на хмел.   ФиналПо пътя обратно към дома разказвах ентусиазирано за преживяването и вече планирах кога да го повторя. Бънджи скокът остави неизтриваема следа в моето сърце и мисли – предизвикателство, което смело препоръчвам на всеки, търсещ уникални преживявания.Ако и ти искаш да изживееш подобни емоции можеш да закупиш ваучер за скок с бънджи пещера Проходна индивидуален или тандем от тук

Научи повече
Първият ми тандемен полет с парапланер над Сопот

Честно казано, не се определям като адреналинов тип. Но когато получих ваучер от FunStarter.bg за тандемен полет с парапланер, си казах: „Е, това поне ще е нещо различно.“ А то се оказа не просто различно – беше страхотно.След като резервирах през платформата, получих имейл с точни инструкции – къде да се явим, как да се подготвим и какво да очакваме. В уречения ден пристигнахме до лифта в Сопот, където ни посрещнаха хора от екипа. Усмихнати, спокойни и видимо опитни – веднага се почувствах по-уверен. Подписах няколко документа, минах кратък инструктаж, и вече усещах как адреналинът започва леко да се покачва.Качихме се на лифта – пътуването нагоре е около 15 минути и само по себе си си е изживяване. С нас беше и моят пилот, но на отделна седалка. Носеше цялата екипировка, а и честно казано, вероятно си почиваше – цял ден му надуват главата с въпроси от хора като мен. Напълно го разбирам. Аз пък се наслаждавах на гледките – Балканът, полето долу, безкрайният хоризонт.Горе, на стартовата площадка, всичко беше подредено и организирано. Пилотът ми показа сбруята, парапланера, обясни точно какво ще направим и кога. Даде инструкциите в няколко прости стъпки: "Ще тичаш 3-4 крачки и... летим."И така и стана. Няколко крачки напред и хоп – откъснахме се от земята. Не беше стряскащо, не беше рязко – по-скоро все едно някой просто ти е спрял гравитацията. Изведнъж гледката стана 360°, въздухът – по-чист от всякога, и всичко долу изглеждаше като макет.Първите секунди мълчах – не защото нещо ме беше страх, а защото не знаех какво точно да кажа. Беше... вълшебно. Вятърът минаваше покрай лицето ми, Балканът се разгръщаше под нас, Сопот изглеждаше като играчка. Пилотът ми предложи да направим няколко леки завъртания – за малко доза екстра емоция, и да – не съжалих. Но ако някой иска само плавен полет, абсолютно може да бъде така. Всичко е по желание.След около 15 минути започнахме да се снижаваме. Кацането беше толкова плавно, че честно – стъпих на земята и ми се прииска да се върна обратно горе. Пилотът ме откачи от сбруята, стиснахме си ръцете и усетих нещо много приятно – не само емоцията от самото летене, а това особено усещане, когато си направил нещо ново, нещо извън ежедневието.Ако се чудите дали да пробвате – направете го. Това не е просто полет с парапланер, а истинско изключване от целия свят. А с FunStarter е лесно – няма срок на ваучера, няма притеснение „ще успея ли навреме“, просто изживяване, когато сте готови за него.Подаръкът започна още с експлодиращата картичка, която ми „избухна“ в ръцете с конфети – супер ефектно, супер забавно. А полетът беше кулминацията.Ще го направя пак. И ще заведа и приятелите. Това не е просто подарък – това е спомен, който остава завинаги.Ако и ти искаш да изживееш подобни емоции можеш да закупиш ваучер за тандемен полет с парапланер в Сопот от тук

Научи повече
Първият ми полет с балон: Едно незабравимо приключение

Понякога животът предлага моменти, които просто няма как да бъдат забравени. За мен и семейството ми такъв момент беше първият ни полет с балон. Това беше приключение, което започна още в 5 часа сутринта и завърши с шампанско, усмивки и много истории за разказване.Ранно утро и път към стартаСъбуждането в 4:30 сутринта не е типично удоволствие, особено когато става дума за деца на 10 и 8 години. Но този ден беше различен – вълнението беше заразително. В 5 часа вече пътувахме от София към точката за излитане, близо до Ботевград. Пътят беше тих, а градът още спеше. От време на време децата задаваха въпроси: „Ще се страхуваме ли?“, „Колко високо ще се издигнем?“. Успокоявахме ги, че това е напълно безопасно и че ще бъде като вълшебно пътуване.След около час пристигнахме на полето, където вече кипеше работа. Балонът лежеше на земята – огромен, пъстър и изглеждаше като гигантска риба, готова да „плува“ в небето.Надуването на балонаЕдна от най-интересните части на преживяването беше подготовката за полета. Пилотът и екипът обясниха накратко какво предстои, след което предложиха да се включим в процеса на надуване на балона. Децата веднага се втурнаха да помагат – държаха въжетата и наблюдаваха как горелките издухват горещ въздух в тъканта. Балонът постепенно започна да се издига, ставайки все по-внушителен. Това беше първият момент, когато усетихме истинската мащабност на приключението.ИзлитанеСлед като балонът беше готов, влязохме в коша – аз, съпругата ми и двете ни деца. Кошът беше изненадващо просторен и стабилен, което веднага успокои всички притеснения. Пилотът ни даде няколко кратки инструкции, горелките изръмжаха, и балонът леко се откъсна от земята.Първите няколко секунди бяха магически. Земята под нас започна да се отдалечава, дърветата и къщите изглеждаха като играчки, а хоризонтът се оцветяваше в меки златисти и розови нюанси от изгряващото слънце. Децата стояха със зяпнали усти, а ние със съпругата ми просто се наслаждавахме на момента – толкова тих, толкова различен от всичко, което бяхме изпитвали досега.ПолетътПолетът продължи около час, но времето сякаш спря. Пейзажът под нас беше зашеметяващ – зелени поля, мъгливи хълмове и малки селца, които сякаш разказваха истории. Пилотът беше изключително любезен и от време на време ни разказваше интересни факти за района. Балонът се носеше спокойно, а ние просто попивахме гледките. Децата посочваха птиците, които летяха близо до нас, и непрекъснато задаваха въпроси – „Колко високо сме сега?“ и „Може ли да се докосне облак?“.Кацане и празненствоКацането беше плавно и спокойно, въпреки че децата очакваха „по-голямо приключение“. Екипът ни посрещна с усмивки, аплодисменти и – най-изненадващото за нас – шампанско. Оказа се, че това е традиция след полет с балон, символ на празнуване и успех. Децата, разбира се, получиха само безалкохолно, но също се почувстваха като част от празника.Финални мислиПолетът с балон беше повече от просто преживяване – беше урок по спокойствие, красота и усещане за свобода. Това е приключение, което бих препоръчал на всеки – независимо дали сте търсачи на адреналин или просто искате да прекарате качествено време със семейството си. Ние със сигурност ще го запомним завинаги – и най-вероятно ще повторим!Ако и ти искаш да изживееш подобни емоции можеш да закупиш ваучер за полет с балон от тук

Научи повече
Първи курс по грънчарството - Глина, баща ми и неочаквано добра чаша.

Цял живот, всеки път когато сме гледали някой да върти глината на грънчарско колело – било по телевизията, на пазар или в някое видео – баща ми неизменно казва: „Аз ще съм много добър в това“ Казвал го е толкова пъти, че това вече си беше негова реплика. Така че, когато попаднах на  грънчарско изживяване за двама , просто... нямаше как да не го купя. Подарък за него – и за мен, за да видя с очите си  колко е "добър" , естествено. 😄 От любопитство – до кал до ушите Самата среща се провеждаше в уютно ателие, с много характер и спокойна атмосфера. Майсторът, който ни посрещна, беше точно човекът, който искаш да те въведе в такова изживяване – спокоен, обяснява с чувство за хумор и те кара да се чувстваш сякаш просто си дошъл на гости, а не на „курс“. През цялото време бяхме само  ние двамата и майсторът  – лично, спокойно, без напрежение. Това, че няма тълпа, го направи още по-ценно. Не бързаш, не се сравняваш с никого, просто се потапяш – буквално и преносно – в преживяването. Глината не прощава – но учи бързо Започнахме работа и в рамките на изживяването изработихме  цели шест съда  – два от баща ми, два от мен и два общи, в които майсторът ни помагаше повече. Оказа се, че глината си има характер – не можеш да я насилиш, трябва да я усещаш, да се движиш с нея. И баща ми, за моя изненада (и леко раздразнение 😄),  наистина се справи доста добре . Неговите форми бяха стабилни и симетрични, докато моите… бяха по-скоро артистични, да го кажем така. Смяхме се много – на себе си, на глината, на всичко, което не се получаваше. И накрая – именно това направи преживяването истинско. Да създадеш нещо с ръцете си – и с любим човек до теб Едно е да отидеш на изложба или да си купиш красива чаша. Друго е  да я създадеш сам , с глина под ноктите и усмивка на лицето. А когато го правиш с някого, който значи много за теб – се превръща в спомен, който се пече заедно със съда. След изживяването съдовете остават в ателието, където се изпичат и остъкляват. Когато ги получихме по куриер, усещането беше все едно получаваш поща от самия себе си, от един хубав ден, който не искаш да забравиш. 👉 Ако и вие искате да подарите нещо лично, ръчно и различно – това преживяване е чудесен начин: Грънчарство за двама – създайте уникални съдове с ръцете си Заключение: май татко не е толкова зле :) Истината е, че този подарък беше почти на шега... той се превърна в съкровен спомен. А най-хубавото? Сега всяка сутрин пия кафето си от „моето“ криво, чаровно грънче, а той с гордост използва своята симетрична купичка за ядки.

Научи повече
Топ 3 причини да изберете река Струма за вашето рафтинг спускане

Ако сте готови за адреналиново изживяване и искате да се потопите в магията на рафтинга, река Струма е вашата дестинация! Трасето за спускане е с дължина 12 км и най-дългото рафтинг трасе в България, преминаването му отнема около 2 до 3 часа и предлага уникални моменти на вълнение и природна красота. Ето топ 3 причини, защо трябва да изберете река Струма за вашето първо рафтинг приключение!1. Разнообразие на нива на трудностРека Струма е перфектното място за вашето първо рафтинг изживяване! С комбинация от бурни и спокойни води, тя предлага точното количество адреналин за начинаещите и същевременно задоволява нуждите на по-опитните рафтъри. Ако сте новак, ще имате възможността да научите основите на рафтинга, докато се наслаждавате на по-спокойните участъци. А ако сте ветеран, бурните бързеи ще ви накарат да усетите тръпката на приключението. Струма има всичко – просто грабвайте греблото и се потопете в забавлението!2. Лесен достъп и удобствоКресненското дефиле – само час и половина от столицата, река Струма е разположена на перфектно място за бързо и лесно бягство от градската суета. Представете си – събуждате се сутринта в 8, скачате в колата и до 10 вече сте готови за първите бързеи! А след рафтинга, районът предлага куп места за хапване и настаняване, където да отпочинете и да се насладите на преживяването. Няма нужда да планирате дълго пътуване – Струма е само на една ръка разстояние!3. Очарователна природаГотови ли сте да се влюбите в природата? Спускането по река Струма ще ви отведе през едни от най-красивите природни гледки, които някога сте виждали. Скали, зеленина и диви животни – това е само началото! Величествените скални образувания и буйната растителност създават една приказна атмосфера, която ще ви остави без думи. А да не забравяме и чистия планински въздух, който ще ви зареди с енергия за седмици напред. Рафтингът по Струма не е просто спорт – това е цялостно потапяне в магията на природата.ЗаключениеГотови ли сте за най-епичното рафтинг приключение в живота си? Река Струма ви очаква с отворени обятия! Със своето разнообразие на нива на трудност, лесен достъп и очарователна природа, тя е перфектният избор за вашето рафтинг изживяване. Грабнете приятелите си, заредете се с добро настроение и се пригответе за вълни от адреналин и незабравими моменти. Струма ви обещава едно приключение, което ще разказвате с усмивка дълго време. Лет’s го!Ако си готов можеш да закупиш ваучер за рафтинг спускане по р. Струма от тук

Научи повече

Свързани статии

Виж всички
Вечна валидност Вечна валидност
Безплатна замяна Безплатна замяна
Подаръчна опаковка Подаръчна опаковка
Безплатна доставка Безплатна доставка
Удобно плащане Удобно плащане
С грижа за природата С грижа за природата
Вечна валидност Вечна валидност
Безплатна замяна Безплатна замяна
Подаръчна опаковка Подаръчна опаковка
Безплатна доставка Безплатна доставка
Удобно плащане Удобно плащане
С грижа за природата С грижа за природата
Вечна валидност Вечна валидност
Безплатна замяна Безплатна замяна
Подаръчна опаковка Подаръчна опаковка
Безплатна доставка Безплатна доставка
Удобно плащане Удобно плащане
С грижа за природата С грижа за природата