Скок с бънджи пещера Проходна

Отдавна мечтаех да полетя с парапланер, явно и съм споделила тази мечта на някого, защото за рождения ми ден приятелите ме изненадаха ваучер за подарък - полет с парапланер. След бърза резервация през уебсайта всички детайли бяха готови. Така, изпълнена с вълнение и леко безпокойство, тръгнах от София към мястото за полет край Шумен.Пътуването и подготовкатаПътуването до Шумен беше не толкова кратко, но бях в добра компания, а и поради вълнението което изпитвах почти не разбрах го пристигнахме. Позвъних на инструктора и бързо се ориентирах къде да се срещнем. Паркирахме и се запътихме към мястото за излитане. Въздухът беше свеж, гледките – зашеметяващи, а пътят дълъг. Вървяхме малко над 40 минути, малко не очаквано, но си заслужаваше. Стигайки до мястото се открива неповторима гледка, която просто няма как да опиша. Инструкторът ме подготви проведе кратък инструктаж и попълних декларация за безопасност. Но това беше всичко от формалностите, защото следваше...ПолетътИнструктора разгъна крилото, привърза ме към себе си и ми каза къде да се държа, а с последните насоки "Тичай, не спирай да тичаш!" се озовах във въздуха. Изведнъж всичко се променя. Страхът се заменя с чиста радост и удивление. Под мен се разкрива невероятна панорама – зелени хълмове, криволичещи реки и малки села, които изглеждат като от картичка. Чувствам се като птица, свободен и лек, наслаждавайки се на всеки миг от полета.Въздухът е прохладен и свеж, а усещането за свобода е неописуемо. Парапланерът плавно се носи във въздуха, воден от леките движения на инструктора. Всеки завой и маневра се усеща като танц със самата природа. Виждам как сянката ни се движи по земята далеч под нас, следвайки ни като верен спътник.Скоро инструкторът ми предлага да опитаме няколко маневри. С леко накланяне се завъртаме и усещането е все едно сме на въртележка, но високо над земята. Усмихвам се широко и не мога да повярвам, че всичко това е реално. Адреналинът ме зарежда с енергия и желание за още.Накрая, след няколко минути, които се усещат като вечност, започваме да се приближаваме към земята. Усещам как постепенно се спускаме и земята става все по-близка. Инструкторът ми дава последни указания за кацането и аз се приготвям да стъпя обратно на твърдата земя.КацанетоКацнахме на поляната при паркинга, където ни посрещнаха моите приятели, които наблюдаваха полета. Те задаваха милиони въпроси и бяха изключително развълнувани не по-малко от мен. Споделих набързо първите си впечатления, а по пътя навръщане надух главите на всички с още и още разкази колко е било ЯКО!Изводи и съветиИзвод №1: Най-важното за тандемния полет с парапланер е с кого ще летите. Инструкторът играе ключова роля за безопасността и удоволствието от полета.Извод №2: Няма нищо страшно! Ако намерите добър инструктор, просто се доверете на неговите умения и се насладете на преживяването.3 полезни съвета:1. Носете удобни обувки, удобни панталони и като цяло облечете се удобно.2. Носете си слънчевите очила3. Ако имате дълга коса е добре да имате ластик, аз нямах.Полетът с парапланер край Шумен остави неизтриваема следа в сърцето ми и вече планирам следващото си приключение във въздуха. Препоръчвам това изживяване на всеки, който търси нещо уникално и вълнуващо.Ако и ти искаш да изживееш подобни емоции можеш да закупиш ваучер за парапланер край Шумен от тук

Баща ми винаги е казвал, че когато стане дума за подаръци, не иска нищо и че си има всичко – иска само нови преживявани и спомени. Е, този път той ми подари точно това… но за мен. Един ваучер – нищо особено на пръв поглед – за урок по пилотиране на самолет.След резервацията през сайта, получих подробни инструкции и скоро се чух директно с пилота. Беше изключително любезен и обясни, че първоначалната дата, която избрах няма да стане – метеорологичните условия просто не позволявали. Пренасочихме всичко за следващата седмица… и това се оказа златен ход. Слънце, ясен хоризонт и само леки облаци в далечината.До летище Бохот стигнах с кола – намира се на около 15 минути от Плевен. Малко извън града, много зелено и тихо. Посрещнаха ме с усмивка, без излишна формалност, но с ясен ред и професионализъм. Самолетът ме чакаше – малък, с четири места, лъскав, като цяло доста респектиращ.Качихме се аз до пилота, а баща ми се пристраши да е на пасажерските седалки отзад, четириместен самолет, но честно казано повече от трима ще им бъде тесничко, а и пилота каза, че заради теглото качва в 99% от случаите до трима.Излитането беше плавно… до момента, в който за първи път се „спуснахме“ рязко. Очаквах плавно, туристическо преживяване – получих адреналин на порции. Бързо осъзнах, че това не е голям пътнически самолет. В такъв тип малка машина усещаш ВСИЧКО – всяко покачване, всяко снижаване, всяка въздушна струя. Сърцето ми се разби като за петима.Пилотът беше страхотен. През слушалките и микрофона, които използвахме за комуникация, ми обясняваше как функционира самолетът – как работи ръчката, за какво служат педалите, какви уреди да следя. Не знаех, че ще има педали. Не знаех и че ще ми даде да поема управлението.Карах. Истински. За кратко, но напълно. И се оказа по-интуитивно, отколкото съм си мислил… но също и с доста повече отговорност. После, с облекчение, върнах контрола на професионалиста. Останалата част от полета прекарах в наслада – разходка над околностите, невероятна гледка към Плевен и селата около него, светлина, която се отразява в реките и нивите. Неописуемо.Кацането беше като финал в екшън филм – не защото беше опасно, а защото беше точното количество вибрация, шум и усещане, че нещо голямо приключва.Това не е просто урок по пилотиране. Това е спомен, който ще нося със себе си. И да – препоръчвам го с две ръце.👉 Ако и вие искате да подарите нещо лично и различно – това преживяване е чудесен начин:Урок по пилотиране - четириместен самолет или урок по пилотиране - двуместен самолет

Честно казано, не се определям като адреналинов тип. Но когато получих ваучер от FunStarter.bg за тандемен полет с парапланер, си казах: „Е, това поне ще е нещо различно.“ А то се оказа не просто различно – беше страхотно.След като резервирах през платформата, получих имейл с точни инструкции – къде да се явим, как да се подготвим и какво да очакваме. В уречения ден пристигнахме до лифта в Сопот, където ни посрещнаха хора от екипа. Усмихнати, спокойни и видимо опитни – веднага се почувствах по-уверен. Подписах няколко документа, минах кратък инструктаж, и вече усещах как адреналинът започва леко да се покачва.Качихме се на лифта – пътуването нагоре е около 15 минути и само по себе си си е изживяване. С нас беше и моят пилот, но на отделна седалка. Носеше цялата екипировка, а и честно казано, вероятно си почиваше – цял ден му надуват главата с въпроси от хора като мен. Напълно го разбирам. Аз пък се наслаждавах на гледките – Балканът, полето долу, безкрайният хоризонт.Горе, на стартовата площадка, всичко беше подредено и организирано. Пилотът ми показа сбруята, парапланера, обясни точно какво ще направим и кога. Даде инструкциите в няколко прости стъпки: "Ще тичаш 3-4 крачки и... летим."И така и стана. Няколко крачки напред и хоп – откъснахме се от земята. Не беше стряскащо, не беше рязко – по-скоро все едно някой просто ти е спрял гравитацията. Изведнъж гледката стана 360°, въздухът – по-чист от всякога, и всичко долу изглеждаше като макет.Първите секунди мълчах – не защото нещо ме беше страх, а защото не знаех какво точно да кажа. Беше... вълшебно. Вятърът минаваше покрай лицето ми, Балканът се разгръщаше под нас, Сопот изглеждаше като играчка. Пилотът ми предложи да направим няколко леки завъртания – за малко доза екстра емоция, и да – не съжалих. Но ако някой иска само плавен полет, абсолютно може да бъде така. Всичко е по желание.След около 15 минути започнахме да се снижаваме. Кацането беше толкова плавно, че честно – стъпих на земята и ми се прииска да се върна обратно горе. Пилотът ме откачи от сбруята, стиснахме си ръцете и усетих нещо много приятно – не само емоцията от самото летене, а това особено усещане, когато си направил нещо ново, нещо извън ежедневието.Ако се чудите дали да пробвате – направете го. Това не е просто полет с парапланер, а истинско изключване от целия свят. А с FunStarter е лесно – няма срок на ваучера, няма притеснение „ще успея ли навреме“, просто изживяване, когато сте готови за него.Подаръкът започна още с експлодиращата картичка, която ми „избухна“ в ръцете с конфети – супер ефектно, супер забавно. А полетът беше кулминацията.Ще го направя пак. И ще заведа и приятелите. Това не е просто подарък – това е спомен, който остава завинаги.Ако и ти искаш да изживееш подобни емоции можеш да закупиш ваучер за тандемен полет с парапланер в Сопот от тук

В забързаното ежедневие често търсим начини да се отпуснем и да намерим вътрешен мир. Един от методите, който набира популярност, е флотационната терапия. Реших да опитам и да споделя своя опит.Какво е флотация?Флотацията представлява терапия, при която лежите в специална капсула, пълна с вода, наситена с магнезиев сулфат (Epsom сол). Високата концентрация на сол позволява на тялото да плава без усилие, създавайки усещане за безтегловност. Капсулата е проектирана да минимизира външните стимули като светлина и звук, предоставяйки среда за дълбока релаксация и медитация.Подготовка за първата сесияПреди посещението си в центъра за флотация, получих няколко съвета:Избягвайте бръснене или епилация поне 12 часа преди сесията, тъй като солената вода може да предизвика дразнене на кожата.Избягвайте консумация на кофеин няколко часа преди флотацията, за да улесните релаксацията.Хранете се леко, за да не се чувствате тежко по време на сесията.Пристигане в центъраПристигнах в центъра около 15 минути преди запазения час. Персоналът ме посрещна топло и ми обясни процеса. Показаха ми съблекалнята и душовете, които трябваше да използвам преди и след сесията. Предоставиха ми тапи за уши, за да предпазя ушите си от водата.В капсулатаСлед душа влязох в капсулата. Водата беше с температура около 34.5°C, близка до тази на кожата, което създава усещане за сливане с водата. Легнах и усетих как тялото ми естествено се носи на повърхността. Затворих капака на капсулата, но оставих опцията да контролирам светлината и музиката вътре.Първоначално умът ми беше зает с мисли, но постепенно, в тишината и тъмнината, започнах да се отпускам. Усещането за безтегловност облекчи напрежението в мускулите ми, а липсата на външни стимули ми позволи да се фокусирам върху дишането си и да навляза в медитативно състояние.След сесиятаЧасът мина неусетно. Меката музика сигнализира края на сесията. Излязох от капсулата, взех душ, за да отмия солта, и се облякох. В зоната за релакс ме очакваше чаша топъл чай. Чувствах се освежен, спокоен и с яснота на ума.НакраткоПървата ми флотация беше уникално преживяване, което ми предостави дълбока релаксация и вътрешен мир. Препоръчвам на всеки, който търси начин да се откъсне от стреса на ежедневието и да се свърже със себе си, да опита тази терапия.Съвети за първа флотация:Бъдете отворени към преживяването и не поставяйте очаквания.Отпуснете се и позволете на тялото и ума си да се адаптират към новото усещане.Редовността може да усили ползите; обмислете периодични сесии за по-дълбок ефект.Флотацията е пътешествие към себе си, което си заслужава да бъде изживяно.Ако и ти искаш да изживееш подобни емоции можеш да закупиш ваучер за флотация от тук

Около 8:30 сутринта, ранобудни и развълнувани, тръгнахме от София по Подбалканския път към град Клисура, или по-точно към координатите, които ни бяха изпратени за скока с бънджи от виадукта в близост до града. Пътят минаваше през малки, но интересни градчета като Буново, Пирдоп, Антон, Златица и други, които допълнително допринасяха за настроението на предстоящото приключение.Пристигане и Подготовка за СкокаСтигнахме до моста за малко по-малко от два часа. Когато пристигнахме, видяхме, че екипът вече беше на място и подготвяше съоръженията за скока. Ние спряхме в другия край на моста, слязохме от колата и се отправихме към мястото на скоковете. На място имаше само двама души – единият тъкмо го вдигаха след скок, а другият явно беше дошъл за морална подкрепа.Представихме се и обяснихме, че сме тук за скок и сме си резервирали час за 10:30. Екипът веднага започна да ни подготвя – провериха ни документите, попълнихме нужните декларации и започнаха инструктажите. Всичко беше добре организирано, което ни вдъхна спокойствие, макар и емоциите да кипяха в нас.Стоейки на Ръба: Емоции Преди СкокаВ уречения час, напълно оборудван с въжета и предпазни съоръжения, стоях на ръба на моста. 72-те метра до земята ми се струваха доста повече и макар да съм си мислел, че съм готов, реалността беше съвсем различна. Гледката надолу беше едновременно вълнуваща и плашеща. Минути преди скока с бънджи, целият ми самоконтрол изчезна. Мозъкът ми отказа да отчете факта, че съм здраво завързан и няма от какво да се страхувам.След като ми дадоха сигнал, че мога да скачам, почувствах как цялото ми тяло се бори с импулса да се върна назад. Беше миг, в който всяка капка смелост се сблъска с инстинкта за самосъхранение. Но въпреки страха, направих крачката. Не съм сигурен дали скокът беше толкова перфектен, както си го представях – просто се оттласнах с всичка сила и полетях напред… и най-вече надолу.Свободно Падане: Адреналинът Взема НадмощиеСвободното падане беше най-интензивното преживяване, което съм изпитвал. В първите секунди светът около мен изчезна – нямаше звук, нямаше мисли, просто усещане за пълна свобода и безтегловност. Вятърът свистеше около ушите ми, а земята под мен се приближаваше бързо. Усещането беше смес от страх, еуфория и чист адреналин, който препускаше през вените ми. В един момент цялото ми същество се отдаде на момента – вече нямаше страх, само чиста радост.Когато въжето най-после се опъна, бях изтласкан нагоре, а после отново надолу в плавни подскоци. Сърцето ми биеше лудо, но с всяко движение осъзнавах колко прекрасно и уникално е това изживяване. Спуснаха второ въже, с което закачих карабинера на колана си, и започна изтеглянето обратно нагоре. Изпитвах едновременно облекчение и гордост – бях направил нещо, което винаги съм си мечтал, но и не съм бил напълно сигурен дали ще се осмеля.Скокът на Приятеля: Споделена СмелостГоре, моят приятел чакаше своя ред. Беше подготвен и напрегнато ме попита: „Как беше? Да скачам ли?“. С широка усмивка и искрено удоволствие в гласа му отговорих с две думи: „Супер! Да!“. С това уверих приятеля си и той също се приготви за своя скок. Също като мен, той се оттласна от моста с всичка сила и полетя смело. Гледах го как се гмурка в празното пространство с разперени ръце и колкото и бързо да се случваше всичко, мигът беше просто вълшебен. Когато го изтеглиха обратно, лицето му грееше – страхът и вълнението бяха отстъпили място на чистата радост от покоряването на нещо ново.Заключение: Връщане към РеалносттаСлед скоковете, останахме още малко на моста, за да споделим впечатления и да се насладим на адреналина, който все още ни държеше. Разходихме се из околността и се насладихме на красивите гледки на Клисура и живописната природа наоколо. Това беше кратка, но приятна пауза преди да се отправим обратно към София, доволни и заредени с енергия.Скокът с бънджи от Клисура беше едно от тези преживявания, които остават с теб завинаги – не само като спомен, но и като доказателство за личната смелост. Нещо, което те кара да осъзнаеш, че понякога най-страшното нещо е просто да направиш първата крачка, но веднъж направена, тя те отвежда на невероятни места. Със сигурност бихме повторили, но другия път или ще е от по-високо от Витиня или над пещера Проходна.Ако и ти искаш да изживееш подобни емоции можеш да закупиш ваучер за скок с бънджи от локация Клисура тук

Цял живот, всеки път когато сме гледали някой да върти глината на грънчарско колело – било по телевизията, на пазар или в някое видео – баща ми неизменно казва: „Аз ще съм много добър в това“ Казвал го е толкова пъти, че това вече си беше негова реплика. Така че, когато попаднах на  грънчарско изживяване за двама , просто... нямаше как да не го купя. Подарък за него – и за мен, за да видя с очите си  колко е "добър" , естествено. 😄 От любопитство – до кал до ушите Самата среща се провеждаше в уютно ателие, с много характер и спокойна атмосфера. Майсторът, който ни посрещна, беше точно човекът, който искаш да те въведе в такова изживяване – спокоен, обяснява с чувство за хумор и те кара да се чувстваш сякаш просто си дошъл на гости, а не на „курс“. През цялото време бяхме само  ние двамата и майсторът  – лично, спокойно, без напрежение. Това, че няма тълпа, го направи още по-ценно. Не бързаш, не се сравняваш с никого, просто се потапяш – буквално и преносно – в преживяването. Глината не прощава – но учи бързо Започнахме работа и в рамките на изживяването изработихме  цели шест съда  – два от баща ми, два от мен и два общи, в които майсторът ни помагаше повече. Оказа се, че глината си има характер – не можеш да я насилиш, трябва да я усещаш, да се движиш с нея. И баща ми, за моя изненада (и леко раздразнение 😄),  наистина се справи доста добре . Неговите форми бяха стабилни и симетрични, докато моите… бяха по-скоро артистични, да го кажем така. Смяхме се много – на себе си, на глината, на всичко, което не се получаваше. И накрая – именно това направи преживяването истинско. Да създадеш нещо с ръцете си – и с любим човек до теб Едно е да отидеш на изложба или да си купиш красива чаша. Друго е  да я създадеш сам , с глина под ноктите и усмивка на лицето. А когато го правиш с някого, който значи много за теб – се превръща в спомен, който се пече заедно със съда. След изживяването съдовете остават в ателието, където се изпичат и остъкляват. Когато ги получихме по куриер, усещането беше все едно получаваш поща от самия себе си, от един хубав ден, който не искаш да забравиш. 👉 Ако и вие искате да подарите нещо лично, ръчно и различно – това преживяване е чудесен начин: Грънчарство за двама – създайте уникални съдове с ръцете си Заключение: май татко не е толкова зле :) Истината е, че този подарък беше почти на шега... той се превърна в съкровен спомен. А най-хубавото? Сега всяка сутрин пия кафето си от „моето“ криво, чаровно грънче, а той с гордост използва своята симетрична купичка за ядки.