Първата ми флотация: Пътешествие към дълбока релаксация

Честно казано, не се определям като адреналинов тип. Но когато получих ваучер от FunStarter.bg за тандемен полет с парапланер, си казах: „Е, това поне ще е нещо различно.“ А то се оказа не просто различно – беше страхотно.След като резервирах през платформата, получих имейл с точни инструкции – къде да се явим, как да се подготвим и какво да очакваме. В уречения ден пристигнахме до лифта в Сопот, където ни посрещнаха хора от екипа. Усмихнати, спокойни и видимо опитни – веднага се почувствах по-уверен. Подписах няколко документа, минах кратък инструктаж, и вече усещах как адреналинът започва леко да се покачва.Качихме се на лифта – пътуването нагоре е около 15 минути и само по себе си си е изживяване. С нас беше и моят пилот, но на отделна седалка. Носеше цялата екипировка, а и честно казано, вероятно си почиваше – цял ден му надуват главата с въпроси от хора като мен. Напълно го разбирам. Аз пък се наслаждавах на гледките – Балканът, полето долу, безкрайният хоризонт.Горе, на стартовата площадка, всичко беше подредено и организирано. Пилотът ми показа сбруята, парапланера, обясни точно какво ще направим и кога. Даде инструкциите в няколко прости стъпки: "Ще тичаш 3-4 крачки и... летим."И така и стана. Няколко крачки напред и хоп – откъснахме се от земята. Не беше стряскащо, не беше рязко – по-скоро все едно някой просто ти е спрял гравитацията. Изведнъж гледката стана 360°, въздухът – по-чист от всякога, и всичко долу изглеждаше като макет.Първите секунди мълчах – не защото нещо ме беше страх, а защото не знаех какво точно да кажа. Беше... вълшебно. Вятърът минаваше покрай лицето ми, Балканът се разгръщаше под нас, Сопот изглеждаше като играчка. Пилотът ми предложи да направим няколко леки завъртания – за малко доза екстра емоция, и да – не съжалих. Но ако някой иска само плавен полет, абсолютно може да бъде така. Всичко е по желание.След около 15 минути започнахме да се снижаваме. Кацането беше толкова плавно, че честно – стъпих на земята и ми се прииска да се върна обратно горе. Пилотът ме откачи от сбруята, стиснахме си ръцете и усетих нещо много приятно – не само емоцията от самото летене, а това особено усещане, когато си направил нещо ново, нещо извън ежедневието.Ако се чудите дали да пробвате – направете го. Това не е просто полет с парапланер, а истинско изключване от целия свят. А с FunStarter е лесно – няма срок на ваучера, няма притеснение „ще успея ли навреме“, просто изживяване, когато сте готови за него.Подаръкът започна още с експлодиращата картичка, която ми „избухна“ в ръцете с конфети – супер ефектно, супер забавно. А полетът беше кулминацията.Ще го направя пак. И ще заведа и приятелите. Това не е просто подарък – това е спомен, който остава завинаги.Ако и ти искаш да изживееш подобни емоции можеш да закупиш ваучер за тандемен полет с парапланер в Сопот от тук

След като миналата година ходих на рафтинг по Струма с приятелска група и много се зарибих, реших да пробвам нещо малко по-различно, но също толкова вълнуващо - Каяк в бурни води. Бях чул, че при каяка си сам в лодката, нямаш кой да те балансира и да те „покрие“ ако нещо объркаш – и точно това ме привлече. Исках да съм аз, реката и нищо друго. Е, почти.Резервирах през FunStarter.bg – мястото вече ми беше познато, така че инструкциите, които ми пратиха, ги прегледах само отгоре-отгоре. Но ако не си бил никога, всичко ти е описано перфектно – къде да отидеш, в колко часа, какво да носиш и какво ще се случва. Спокойно можеш да отидеш напълно неподготвен и пак да си окей.На базата в Кресненското дефиле ме посрещнаха усмихнато и ми дадоха екипировката – жилетка, каска, ботуши, а греблото и каяка бяха натоварени на буса. Имаше кратък инструктаж на брега за основните неща: как да гребеш, как да пазиш равновесие, какво да правиш, ако каякът се обърне. Вече нямах търпение.Пуснахме се по реката и… да, сам си в каяка, НО не си съвсем сам. С теб винаги има инструктор, също с каяк, който се движи по маршрута и следи всичко. На определени участъци ти дава насоки – къде да се позиционираш, кога да спреш да гребеш, как да завиеш, така че всичко да минава безопасно. Това ми даде допълнително спокойствие, че дори и да объркам нещо, има кой да помогне.Останалото обаче си е твое – ти си този, който взима решения във водата. Има бързи участъци, които изискват реакция, има и по-тихи зони, в които можеш просто да се носиш и да се наслаждаваш. Чувствах се като в мини приключение – без прекален риск, но със 100% ангажираност.След около час и половина стигнахме до финалната точка, където ни изчака микробус, за да ни върне обратно до базата. Преоблякохме се, поговорихме с другите участници, които пробваха рафтинг за първи път– всеки с различно впечатление, но всички – доволни.Ако досега не сте опитвали – тази активност е идеална и за начинаещи, защото има баланс между адреналин и контрол. А ако вече сте били на рафтинг – каякът ще ви хареса още повече, защото тук си ти и реката. Но с една важна подробност – винаги има кой да ти пази гърба.Каяк по Струма? Напълно си заслужава.Ако и ти искаш да изживееш подобни емоции можеш да закупиш ваучер за Каяк в бурни води по р. Струма от тук

Сърцебиене над пропастта, съчетано с вълнение, адреналин и изключителна доза смелост – така мога да опиша моето първо преживяване с бънджи скок.Идеята за този скок дойде, когато реших да подаря на себе си нещо незабравимо за рождения си ден. Направих резервация през уебсайта, който ми предложи всичко – от избор на локация до уреждане на всички детайли. Така в Събота сутрин, пълен с вълнение и леко безпокойство, аз и двама мои приятели тръгнахме от София към избраното място за скокове – пещера Проходна, известна още като "Очите на Бога" близо до Карлуково.Пътуването беше изпълнено с шеги и смях, но колкото повече се приближавахме към мястото, толкова повече напрежението започваше да се усеща. Пристигнахме и първото, което видях, бе указателната табела "бънджи скокове" и червена стрелка сочеща към на пръв поглед нищото. Паркирахме на превърнатата в паркинг ливада в близост и се запътихме накъдето сочеше стрелката. Въздухът беше свеж, а гледките – зашеметяващи. Стигайки до ръба, нашите инструктори ни посрещнаха с усмивки и казаха къде могат да изчакат моите приятели. Мен ме привикаха за кратък инструктаж и попълване на декларация, че ще спазвам мерките за безопасност. Насочиха ме къде да чакам реда си и да гледам другите, които ще скачат преди мен.Не знам дали гледането на двамата преди мен ми вдъхна кураж или ме стресира още повече, но ето че беше моят ред. Когато започнаха подготовката, разясниха още веднъж процедурите за безопасност, начина на обезопасяване с оборудването, както и какво точно да очаквам и правя по време на скока. Прикрепиха камера към ръката ми, понеже си бях платила и за видео, и тръгнахме към ръба.СкокътСърцето ми биеше бурно, тези може би десет крачки ми се сториха поне хиляда. Всяка стъпка ме доближаваше до момента, в който щях да се хвърля в неизвестното. Последна проверка на оборудването и последни насоки - "Готов си!". Погледнах надолу и се почувствах като птица на ръба на гнездото, готова за първия си полет."Три, две, едно, скок!" – извика инструкторът и аз се изтласках от ръба. В момента на свободното падане времето спря. Всичко около мен се размаза в неясен фон от цветове и форми, докато адреналинът изстреляше през тялото ми като електрически удар. След няколко вечности, които изминаха за секунди, въжето ме спря с лек щрък и аз се замахнах надолу и нагоре, като замръзнал във въздуха, осъзнавайки, че съм жив и че съм го направил.След като ме изтеглиха обратно, усещането на еуфория беше неописуемо. Скокът с бънджи беше не просто преодоляване на страха от височината, той беше триумф над самия себе си. С другите двама, които все още стояха отстрани и се опитваха да се съвземат след адреналиновия шок, споделихме нашите усещания, всеки със своята уникална перспектива, но обединени от споделената адреналинова вълна.       ПещератаПещерата заслужава отделна история. След скока слязохме в пещера Проходна, наречена така, защото на практика има голям вход и изход и се преминава през нея. Двата процепа, приличащи на очи, наистина са едно от чудесата на природата и перфектно място за снимки. Отдолу скоковете с бънджи изглеждат също толкова впечатляващи. След самата пещера започва и приятна екопътека, която след по-малко от 1-2 км води до хижа с ресторант, където хапнахме скара и пихме разхлаждащи напитки с аромат на хмел.   ФиналПо пътя обратно към дома разказвах ентусиазирано за преживяването и вече планирах кога да го повторя. Бънджи скокът остави неизтриваема следа в моето сърце и мисли – предизвикателство, което смело препоръчвам на всеки, търсещ уникални преживявания.Ако и ти искаш да изживееш подобни емоции можеш да закупиш ваучер за скок с бънджи пещера Проходна индивидуален или тандем от тук

Когато приятелите ми ми подариха  курс по свободно гмуркане в Пловдив , първоначално се засмях: "Аз? Под вода, без кислород?!" Но след като любопитството ми надделя, реших да приема предизвикателството. В крайна сметка, никога не съм била човек, който отказва нещо ново – особено когато става въпрос за лична граница, която заслужава да бъде премината. От плувния басейн към дълбокото През годините съм тренирала  плуване доста сериозно  – не на професионално ниво, но достатъчно, за да се чувствам комфортно във вода. Това, което не бях очаквала обаче, е колко различно е  свободното гмуркане – не просто физически, а емоционално и ментално. Курсът, който получих като подарък, се провежда в Пловдив, в контролирана среда, с професионален екип, който буквално те води за ръка. Започнахме с теория – как тялото реагира, какво означава да задържаш дъха си и защо всъщност усещането, че ти "свършва въздухът", не е реална опасност, а просто сигнал от мозъка. Обяснено ясно и спокойно – толкова разбираемо, че дори забравяш да се притесняваш. Практиката – истинският урок Първите упражнения бяха в статика – легнала на повърхността на водата, с лице надолу, и задържане на дъха. Искаше се  изцяло да се отпусна  – нещо, което се оказа по-трудно, отколкото очаквах. След това преминахме към гмуркания по дължина на басейна – тук вече техниката беше ключова. Колкото по-малко се напрягаш, толкова по-дълбоко и по-дълго можеш да останеш под вода. И в този баланс между усилие и отпускане, започнах да разбирам колко красиво може да бъде гмуркането. От Пловдив до Егейско море Най-страхотното? Само два месеца по-късно пътувах до Гърция с приятел и прекарахме няколко дни край Ситония. За първи път реших да опитам да се гмурна без нищо – само с маска и плавници. И използвах всяко нещо, което научих в курса. Спокойствие. Контрол. Дишане. Водата беше кристална, а аз се носех на няколко метра под повърхността, уверена и лека, като никога досега. Не съм била професионалистка, но се чувствах напълно на мястото си. Препоръчвам ли го? Без колебание. Курсът е  подходящ за абсолютно всеки  – дори да не сте плували сериозно, ще се справите. Подходът е индивидуален, обясненията са ясни, а атмосферата е приятелска и спокойна. Не става въпрос просто да се научиш да задържаш дъха си – става въпрос да се научиш да се вслушваш в тялото си, да се отпуснеш в нещо ново, и да излезеш от водата променен. А ако и вие търсите подобно преживяване – или искате да подарите нещо наистина специално – вижте го тук: 👉  Курс по свободно гмуркане в Пловдив Заключение Понякога най-добрите подаръци са тези, които не бихме си избрали сами. Това  двудневно приключение под вода ми даде много повече от ново умение – даде ми усещане за вътрешен мир и контрол, което нося със себе си не само под вода, но и в ежедневието. И да – сега дишам различно. И го ценя.

Когато приятелите ми подариха ваучер за рафтинг и решихме да дойдат с мен, едва дочаках да резервирам. Това беше първото ми спускане с рафтинг и не знаех въобще какво да очаквам. Ако и ти си в тази ситуация, ето кратко описание от някой, на когото това също беше за пръв път, за всички останали, които ще им бъде за пръв път или поне за пръв път по река Струма.Накратко, въпреки притесненията ми, преживяването беше толкова невероятно, че съм готова да го направя отново. А ето и цялата история.ПристиганеНашето пътуване започна със смесени чувства на вълнение и притеснение. След около 1 час и 30 минути шофиране от София, стигнахме до Рафтинг центъра в Кресненското дефиле на река Струма. Качихме се на новата магистрала Струма, подминахме Симитли, преминахме през кривия тунел и след около километър отляво се намираше базата на Кресненските ханчета. Точно както ни бяха разяснили в имейла с инструкции, който получихме.ПодготовкаСлед като пристигнахме, бяхме посрещнати от гидовете, които ни дадоха каски, гребла, неопрени, обувки и ни пратиха да се преоблечем. След това се качихме в буса и потеглихме към старта. На една поляна под сянката на голямо дърво непосредствено до реката ни разясниха правилата за безопасност и ни разпределиха на рафтовете. Разясняването на правилата за тях може би беше рутинно, но за нас беше цяло шоу. Майтапите и историите, дори и повтаряни милиони пъти, звучаха свежо и смехът ни беше искрен.С нас имаше и друга група и ни разделиха в два рафта – ние бяхме шест, а те осем човека. При нас дойде един инструктор, а при другите – другият, и веднага започнаха да се заяждат приятелски помежду си. Обясниха ни, че всъщност ще си правим състезание надолу по реката с другия "отбор". Явно затова беше и заяждането.Приключението започваС каски на главите и жилетки за безопасност, се отправихме към реката. Първите няколко минути бяха спокойни, но скоро навлязохме в бързеите и усещането за адреналин започна да се покачва. Стигнахме до първото място, където реката образува нещо като малко езеро, и инструкторите ни попитаха: "Искате ли да обърнем рафта?". Е това не го очаквахме, но понеже никой не искаше да бъде този, който да каже "Не", бързо се съгласихме. Накараха ни да се преместим назад и рафтът започна да се изправя. Премествахме се още по-назад, докато не се изправи съвсем отвесно и малко след това се преобърна и всички се озовахме във водата. След това се оказа, че трябва да го обърнем отново – логично, нали? Свършихме и това, и след като първите хора се качиха обратно на рафта, беше време да изпитаме наученото в инструктажа, а именно – вадене на човек от водата. Интересното е, че за да извадиш някой, първо трябва да го потопиш под вода. Хващаш го за жилетката, натискаш го, докато му се потопи главата изцяло под вода, и използвайки това, че жилетката го избутва нагоре, дърпаш силно и той излиза с такава скорост, че качването му обратно на рафта е в пъти по-лесно отколкото да се качи сам. Това умение се оказа важно и за останалата част от трасето, а освен това беше и забавно.Магическото пътуванеРафтингът ни преведе през големи каньони, обградени от гъсти гори, и бързеи, които мислиш, че няма как да преминеш, но под виковете на инструктора "ляво напред, дясно назад" и "греби, греби, греби" се минаваха с лекота. Имахме възможността да скачаме от скали в топлите води на реката през юни, да се наслаждаваме на природата около нас и да изпитаме още един тон бързеи, всеки от които си имаше име. Вече не ги помня всичките, но бяха от типа на "Врящия котел", "Окото", "Центрофугата" и всякакви такива, които всъщност бяха подбрани така, че да те подготвят за усещането, което изпитваш преминавайки ги.СъревнованиетоС другия отбор бяхме в постоянна надпревара. Инструкторите бяха в постоянна комуникация и приятелско заяждане от типа: "айде да не ги прекарваме през този бързей, че е много опасен", "е, нищо какво толкова може да стане" и "ооо, ааа, то рафтът тръгна сам натам, айде дръжте се минаваме го".Въпреки това си личеше, че хората познават реката перфектно и въпреки шоуто, което беше главно за нас, през цялото време внимаваха точно откъде ни прекарват и колко много мислят за всеки отделен човек на лодката – преценяйки индивидуалните му качества и заложби на рафтър и съобразявайки се с нивото на всички на рафта.Почти веднага след началото се усетихме, че победители в съревнованието няма да има, а всичко е един дирижиран танц, който да ни надъха, а всъщност през цялото време двете групи се движим заедно, скачаме от скалите заедно, помагаме си и финишираме заедно. Въпреки това, без този състезателен елемент преживяването щеше да изгуби доста и всички оценихме колко добре е замислено всичко.ФиналЧетири часа след старта, на края на нашето рафтинг приключение, всички започнаха да споделят преживяванията си. С другия отбор бързо загърбихме "враждата" от реката и седнахме заедно да обядваме в заведението до клуба. Най-яркият ми спомен, освен кебапчетата, които ядохме, са думите на един от участниците: „Трябва да живееш своето приключение, иначе ще разказваш историите на другите.” Тази мисъл ме вдъхновява и днес и знам, че това не е последната ми рафтинг история и последното ми приключение.Така завърши първото ми, но със сигурност не последното, рафтинг приключение. Благодарности на всички замесени!Ако и ти искаш да изживееш подобни емоции можеш да закупиш ваучер за рафтинг спускане по р. Струма от тук

Отдавна мечтаех да полетя с парапланер, явно и съм споделила тази мечта на някого, защото за рождения ми ден приятелите ме изненадаха ваучер за подарък - полет с парапланер. След бърза резервация през уебсайта всички детайли бяха готови. Така, изпълнена с вълнение и леко безпокойство, тръгнах от София към мястото за полет край Шумен.Пътуването и подготовкатаПътуването до Шумен беше не толкова кратко, но бях в добра компания, а и поради вълнението което изпитвах почти не разбрах го пристигнахме. Позвъних на инструктора и бързо се ориентирах къде да се срещнем. Паркирахме и се запътихме към мястото за излитане. Въздухът беше свеж, гледките – зашеметяващи, а пътят дълъг. Вървяхме малко над 40 минути, малко не очаквано, но си заслужаваше. Стигайки до мястото се открива неповторима гледка, която просто няма как да опиша. Инструкторът ме подготви проведе кратък инструктаж и попълних декларация за безопасност. Но това беше всичко от формалностите, защото следваше...ПолетътИнструктора разгъна крилото, привърза ме към себе си и ми каза къде да се държа, а с последните насоки "Тичай, не спирай да тичаш!" се озовах във въздуха. Изведнъж всичко се променя. Страхът се заменя с чиста радост и удивление. Под мен се разкрива невероятна панорама – зелени хълмове, криволичещи реки и малки села, които изглеждат като от картичка. Чувствам се като птица, свободен и лек, наслаждавайки се на всеки миг от полета.Въздухът е прохладен и свеж, а усещането за свобода е неописуемо. Парапланерът плавно се носи във въздуха, воден от леките движения на инструктора. Всеки завой и маневра се усеща като танц със самата природа. Виждам как сянката ни се движи по земята далеч под нас, следвайки ни като верен спътник.Скоро инструкторът ми предлага да опитаме няколко маневри. С леко накланяне се завъртаме и усещането е все едно сме на въртележка, но високо над земята. Усмихвам се широко и не мога да повярвам, че всичко това е реално. Адреналинът ме зарежда с енергия и желание за още.Накрая, след няколко минути, които се усещат като вечност, започваме да се приближаваме към земята. Усещам как постепенно се спускаме и земята става все по-близка. Инструкторът ми дава последни указания за кацането и аз се приготвям да стъпя обратно на твърдата земя.КацанетоКацнахме на поляната при паркинга, където ни посрещнаха моите приятели, които наблюдаваха полета. Те задаваха милиони въпроси и бяха изключително развълнувани не по-малко от мен. Споделих набързо първите си впечатления, а по пътя навръщане надух главите на всички с още и още разкази колко е било ЯКО!Изводи и съветиИзвод №1: Най-важното за тандемния полет с парапланер е с кого ще летите. Инструкторът играе ключова роля за безопасността и удоволствието от полета.Извод №2: Няма нищо страшно! Ако намерите добър инструктор, просто се доверете на неговите умения и се насладете на преживяването.3 полезни съвета:1. Носете удобни обувки, удобни панталони и като цяло облечете се удобно.2. Носете си слънчевите очила3. Ако имате дълга коса е добре да имате ластик, аз нямах.Полетът с парапланер край Шумен остави неизтриваема следа в сърцето ми и вече планирам следващото си приключение във въздуха. Препоръчвам това изживяване на всеки, който търси нещо уникално и вълнуващо.Ако и ти искаш да изживееш подобни емоции можеш да закупиш ваучер за парапланер край Шумен от тук