Първият ми полет с парапланер край Шумен

Баща ми винаги е казвал, че когато стане дума за подаръци, не иска нищо и че си има всичко – иска само нови преживявани и спомени. Е, този път той ми подари точно това… но за мен. Един ваучер – нищо особено на пръв поглед – за урок по пилотиране на самолет.След резервацията през сайта, получих подробни инструкции и скоро се чух директно с пилота. Беше изключително любезен и обясни, че първоначалната дата, която избрах няма да стане – метеорологичните условия просто не позволявали. Пренасочихме всичко за следващата седмица… и това се оказа златен ход. Слънце, ясен хоризонт и само леки облаци в далечината.До летище Бохот стигнах с кола – намира се на около 15 минути от Плевен. Малко извън града, много зелено и тихо. Посрещнаха ме с усмивка, без излишна формалност, но с ясен ред и професионализъм. Самолетът ме чакаше – малък, с четири места, лъскав, като цяло доста респектиращ.Качихме се аз до пилота, а баща ми се пристраши да е на пасажерските седалки отзад, четириместен самолет, но честно казано повече от трима ще им бъде тесничко, а и пилота каза, че заради теглото качва в 99% от случаите до трима.Излитането беше плавно… до момента, в който за първи път се „спуснахме“ рязко. Очаквах плавно, туристическо преживяване – получих адреналин на порции. Бързо осъзнах, че това не е голям пътнически самолет. В такъв тип малка машина усещаш ВСИЧКО – всяко покачване, всяко снижаване, всяка въздушна струя. Сърцето ми се разби като за петима.Пилотът беше страхотен. През слушалките и микрофона, които използвахме за комуникация, ми обясняваше как функционира самолетът – как работи ръчката, за какво служат педалите, какви уреди да следя. Не знаех, че ще има педали. Не знаех и че ще ми даде да поема управлението.Карах. Истински. За кратко, но напълно. И се оказа по-интуитивно, отколкото съм си мислил… но също и с доста повече отговорност. После, с облекчение, върнах контрола на професионалиста. Останалата част от полета прекарах в наслада – разходка над околностите, невероятна гледка към Плевен и селата около него, светлина, която се отразява в реките и нивите. Неописуемо.Кацането беше като финал в екшън филм – не защото беше опасно, а защото беше точното количество вибрация, шум и усещане, че нещо голямо приключва.Това не е просто урок по пилотиране. Това е спомен, който ще нося със себе си. И да – препоръчвам го с две ръце.👉 Ако и вие искате да подарите нещо лично и различно – това преживяване е чудесен начин:Урок по пилотиране - четириместен самолет или урок по пилотиране - двуместен самолет

Ако сте готови за адреналиново изживяване и искате да се потопите в магията на рафтинга, река Струма е вашата дестинация! Трасето за спускане е с дължина 12 км и най-дългото рафтинг трасе в България, преминаването му отнема около 2 до 3 часа и предлага уникални моменти на вълнение и природна красота. Ето топ 3 причини, защо трябва да изберете река Струма за вашето първо рафтинг приключение!1. Разнообразие на нива на трудностРека Струма е перфектното място за вашето първо рафтинг изживяване! С комбинация от бурни и спокойни води, тя предлага точното количество адреналин за начинаещите и същевременно задоволява нуждите на по-опитните рафтъри. Ако сте новак, ще имате възможността да научите основите на рафтинга, докато се наслаждавате на по-спокойните участъци. А ако сте ветеран, бурните бързеи ще ви накарат да усетите тръпката на приключението. Струма има всичко – просто грабвайте греблото и се потопете в забавлението!2. Лесен достъп и удобствоКресненското дефиле – само час и половина от столицата, река Струма е разположена на перфектно място за бързо и лесно бягство от градската суета. Представете си – събуждате се сутринта в 8, скачате в колата и до 10 вече сте готови за първите бързеи! А след рафтинга, районът предлага куп места за хапване и настаняване, където да отпочинете и да се насладите на преживяването. Няма нужда да планирате дълго пътуване – Струма е само на една ръка разстояние!3. Очарователна природаГотови ли сте да се влюбите в природата? Спускането по река Струма ще ви отведе през едни от най-красивите природни гледки, които някога сте виждали. Скали, зеленина и диви животни – това е само началото! Величествените скални образувания и буйната растителност създават една приказна атмосфера, която ще ви остави без думи. А да не забравяме и чистия планински въздух, който ще ви зареди с енергия за седмици напред. Рафтингът по Струма не е просто спорт – това е цялостно потапяне в магията на природата.ЗаключениеГотови ли сте за най-епичното рафтинг приключение в живота си? Река Струма ви очаква с отворени обятия! Със своето разнообразие на нива на трудност, лесен достъп и очарователна природа, тя е перфектният избор за вашето рафтинг изживяване. Грабнете приятелите си, заредете се с добро настроение и се пригответе за вълни от адреналин и незабравими моменти. Струма ви обещава едно приключение, което ще разказвате с усмивка дълго време. Лет’s го!Ако си готов можеш да закупиш ваучер за рафтинг спускане по р. Струма от тук

Никога не съм смятала, че ще се гмурна с водолазна екипировка. Гледала съм видеа, снимки от подводни рифове, слушала съм истории на приятели, но все ми се струваше далечно. До деня, в който получих подарък: водолазно гмуркане за двама в Созопол. Първата ми мисъл беше „ами аз не мога да дишам под вода!“ – класика. Втората – „ами да пробваме“.Резервацията беше лесна – отваряш линка, избираш дата и час, потвърждаваш. Никакво усилие. Истинската емоция започна, когато пристигнахме в Созопол, на малко скрито, но оживено място, където базата беше сгушена сред камъни, лодки и мирис на море. Посрещнаха ни хора, които очевидно обожават това, което правят – спокойни, уверени, и с чувство за хумор, което бързо стопи първоначалното ми притеснение.Подготовката – между вълнение и недовериеОблякохме неопрена – доста по-плътен, отколкото очаквах – и с помощ от екипа нагласихме колана с тежести, жилетката, бутилката, маската и всичко останало. Чувстваш се като космонавт преди първи полет, но вместо към звездите, тръгваш към дъното.Преди да влезем, все още не вярвах, че реално ще дишам под вода. В ума ми се въртяха всякакви „а какво ако…“ – но още с първото потапяне на главата под повърхността и първата глътка въздух през регулатора – се промени всичко.Потапянето – влизане в друг святСпуснахме се бавно, заедно с инструктора, който беше неотлъчно до нас. Докато слизах, усещах как звукът от света изчезва, а на негово място идва дълбока, мека тишина. Само балончетата от издишания въздух, които се издигат към повърхността, напомнят, че още си част от реалността.На дълбочина от 5-6 метра всичко изглежда по-различно. Светлината прониква през водата и рисува сребристи отражения по камъните. Покрай нас плуваха малки рибки, водорасли се поклащаха бавно и красиво, а на моменти виждах и по-големи сенки – подводният свят край Созопол е жизнен, но ненатрапчив, напълно различен от шумното крайбрежие, което си оставил зад гърба си само преди минути.Не знам колко време бяхме под водата – около 30 минути, казаха по-късно – но за мен сякаш времето изчезна. Усещането беше някъде между медитация и приключение. От една страна – абсолютен фокус, от друга – неочаквано спокойствие.Изплуването – като след сънКогато изплувахме обратно на повърхността, първото ми усещане беше: „Вече искам пак.“ Лекотата, с която тялото ми се беше адаптирало, усещането, че си част от нещо по-голямо, и дори онази странна тишина, ми липсваха още преди да съм свалила маската. Усмивките, с които се гледахме с човека, с когото се гмуркахме, казваха повече от думи.Гмуркане за двама – защо е толкова специалноДа споделиш такова преживяване с някого, когото обичаш или просто цениш – това го прави още по-специално. Не просто защото има кой да те снима и после да се смеете, а защото страхът, изненадата и радостта са споделени. А това ги умножава.Ако искате да направите нещо напълно ново, неочаквано красиво и наистина различно – вижте това преживяване тук:👉 Водолазно гмуркане за двама – СозополНакратко: ще го направя ли отново?Абсолютно. След този първи опит вече гледам морето с различни очи. Не е просто красива гледка – то е място, където можеш да потънеш в собствените си мисли… буквално. А гмуркането е не просто спорт – то е вход към друг ритъм на живот.

Когато приятелите ми подариха ваучер за рафтинг и решихме да дойдат с мен, едва дочаках да резервирам. Това беше първото ми спускане с рафтинг и не знаех въобще какво да очаквам. Ако и ти си в тази ситуация, ето кратко описание от някой, на когото това също беше за пръв път, за всички останали, които ще им бъде за пръв път или поне за пръв път по река Струма.Накратко, въпреки притесненията ми, преживяването беше толкова невероятно, че съм готова да го направя отново. А ето и цялата история.ПристиганеНашето пътуване започна със смесени чувства на вълнение и притеснение. След около 1 час и 30 минути шофиране от София, стигнахме до Рафтинг центъра в Кресненското дефиле на река Струма. Качихме се на новата магистрала Струма, подминахме Симитли, преминахме през кривия тунел и след около километър отляво се намираше базата на Кресненските ханчета. Точно както ни бяха разяснили в имейла с инструкции, който получихме.ПодготовкаСлед като пристигнахме, бяхме посрещнати от гидовете, които ни дадоха каски, гребла, неопрени, обувки и ни пратиха да се преоблечем. След това се качихме в буса и потеглихме към старта. На една поляна под сянката на голямо дърво непосредствено до реката ни разясниха правилата за безопасност и ни разпределиха на рафтовете. Разясняването на правилата за тях може би беше рутинно, но за нас беше цяло шоу. Майтапите и историите, дори и повтаряни милиони пъти, звучаха свежо и смехът ни беше искрен.С нас имаше и друга група и ни разделиха в два рафта – ние бяхме шест, а те осем човека. При нас дойде един инструктор, а при другите – другият, и веднага започнаха да се заяждат приятелски помежду си. Обясниха ни, че всъщност ще си правим състезание надолу по реката с другия "отбор". Явно затова беше и заяждането.Приключението започваС каски на главите и жилетки за безопасност, се отправихме към реката. Първите няколко минути бяха спокойни, но скоро навлязохме в бързеите и усещането за адреналин започна да се покачва. Стигнахме до първото място, където реката образува нещо като малко езеро, и инструкторите ни попитаха: "Искате ли да обърнем рафта?". Е това не го очаквахме, но понеже никой не искаше да бъде този, който да каже "Не", бързо се съгласихме. Накараха ни да се преместим назад и рафтът започна да се изправя. Премествахме се още по-назад, докато не се изправи съвсем отвесно и малко след това се преобърна и всички се озовахме във водата. След това се оказа, че трябва да го обърнем отново – логично, нали? Свършихме и това, и след като първите хора се качиха обратно на рафта, беше време да изпитаме наученото в инструктажа, а именно – вадене на човек от водата. Интересното е, че за да извадиш някой, първо трябва да го потопиш под вода. Хващаш го за жилетката, натискаш го, докато му се потопи главата изцяло под вода, и използвайки това, че жилетката го избутва нагоре, дърпаш силно и той излиза с такава скорост, че качването му обратно на рафта е в пъти по-лесно отколкото да се качи сам. Това умение се оказа важно и за останалата част от трасето, а освен това беше и забавно.Магическото пътуванеРафтингът ни преведе през големи каньони, обградени от гъсти гори, и бързеи, които мислиш, че няма как да преминеш, но под виковете на инструктора "ляво напред, дясно назад" и "греби, греби, греби" се минаваха с лекота. Имахме възможността да скачаме от скали в топлите води на реката през юни, да се наслаждаваме на природата около нас и да изпитаме още един тон бързеи, всеки от които си имаше име. Вече не ги помня всичките, но бяха от типа на "Врящия котел", "Окото", "Центрофугата" и всякакви такива, които всъщност бяха подбрани така, че да те подготвят за усещането, което изпитваш преминавайки ги.СъревнованиетоС другия отбор бяхме в постоянна надпревара. Инструкторите бяха в постоянна комуникация и приятелско заяждане от типа: "айде да не ги прекарваме през този бързей, че е много опасен", "е, нищо какво толкова може да стане" и "ооо, ааа, то рафтът тръгна сам натам, айде дръжте се минаваме го".Въпреки това си личеше, че хората познават реката перфектно и въпреки шоуто, което беше главно за нас, през цялото време внимаваха точно откъде ни прекарват и колко много мислят за всеки отделен човек на лодката – преценяйки индивидуалните му качества и заложби на рафтър и съобразявайки се с нивото на всички на рафта.Почти веднага след началото се усетихме, че победители в съревнованието няма да има, а всичко е един дирижиран танц, който да ни надъха, а всъщност през цялото време двете групи се движим заедно, скачаме от скалите заедно, помагаме си и финишираме заедно. Въпреки това, без този състезателен елемент преживяването щеше да изгуби доста и всички оценихме колко добре е замислено всичко.ФиналЧетири часа след старта, на края на нашето рафтинг приключение, всички започнаха да споделят преживяванията си. С другия отбор бързо загърбихме "враждата" от реката и седнахме заедно да обядваме в заведението до клуба. Най-яркият ми спомен, освен кебапчетата, които ядохме, са думите на един от участниците: „Трябва да живееш своето приключение, иначе ще разказваш историите на другите.” Тази мисъл ме вдъхновява и днес и знам, че това не е последната ми рафтинг история и последното ми приключение.Така завърши първото ми, но със сигурност не последното, рафтинг приключение. Благодарности на всички замесени!Ако и ти искаш да изживееш подобни емоции можеш да закупиш ваучер за рафтинг спускане по р. Струма от тук

В забързаното ежедневие често търсим начини да се отпуснем и да намерим вътрешен мир. Един от методите, който набира популярност, е флотационната терапия. Реших да опитам и да споделя своя опит.Какво е флотация?Флотацията представлява терапия, при която лежите в специална капсула, пълна с вода, наситена с магнезиев сулфат (Epsom сол). Високата концентрация на сол позволява на тялото да плава без усилие, създавайки усещане за безтегловност. Капсулата е проектирана да минимизира външните стимули като светлина и звук, предоставяйки среда за дълбока релаксация и медитация.Подготовка за първата сесияПреди посещението си в центъра за флотация, получих няколко съвета:Избягвайте бръснене или епилация поне 12 часа преди сесията, тъй като солената вода може да предизвика дразнене на кожата.Избягвайте консумация на кофеин няколко часа преди флотацията, за да улесните релаксацията.Хранете се леко, за да не се чувствате тежко по време на сесията.Пристигане в центъраПристигнах в центъра около 15 минути преди запазения час. Персоналът ме посрещна топло и ми обясни процеса. Показаха ми съблекалнята и душовете, които трябваше да използвам преди и след сесията. Предоставиха ми тапи за уши, за да предпазя ушите си от водата.В капсулатаСлед душа влязох в капсулата. Водата беше с температура около 34.5°C, близка до тази на кожата, което създава усещане за сливане с водата. Легнах и усетих как тялото ми естествено се носи на повърхността. Затворих капака на капсулата, но оставих опцията да контролирам светлината и музиката вътре.Първоначално умът ми беше зает с мисли, но постепенно, в тишината и тъмнината, започнах да се отпускам. Усещането за безтегловност облекчи напрежението в мускулите ми, а липсата на външни стимули ми позволи да се фокусирам върху дишането си и да навляза в медитативно състояние.След сесиятаЧасът мина неусетно. Меката музика сигнализира края на сесията. Излязох от капсулата, взех душ, за да отмия солта, и се облякох. В зоната за релакс ме очакваше чаша топъл чай. Чувствах се освежен, спокоен и с яснота на ума.НакраткоПървата ми флотация беше уникално преживяване, което ми предостави дълбока релаксация и вътрешен мир. Препоръчвам на всеки, който търси начин да се откъсне от стреса на ежедневието и да се свърже със себе си, да опита тази терапия.Съвети за първа флотация:Бъдете отворени към преживяването и не поставяйте очаквания.Отпуснете се и позволете на тялото и ума си да се адаптират към новото усещане.Редовността може да усили ползите; обмислете периодични сесии за по-дълбок ефект.Флотацията е пътешествие към себе си, което си заслужава да бъде изживяно.Ако и ти искаш да изживееш подобни емоции можеш да закупиш ваучер за флотация от тук

Цял живот, всеки път когато сме гледали някой да върти глината на грънчарско колело – било по телевизията, на пазар или в някое видео – баща ми неизменно казва: „Аз ще съм много добър в това“ Казвал го е толкова пъти, че това вече си беше негова реплика. Така че, когато попаднах на  грънчарско изживяване за двама , просто... нямаше как да не го купя. Подарък за него – и за мен, за да видя с очите си  колко е "добър" , естествено. 😄 От любопитство – до кал до ушите Самата среща се провеждаше в уютно ателие, с много характер и спокойна атмосфера. Майсторът, който ни посрещна, беше точно човекът, който искаш да те въведе в такова изживяване – спокоен, обяснява с чувство за хумор и те кара да се чувстваш сякаш просто си дошъл на гости, а не на „курс“. През цялото време бяхме само  ние двамата и майсторът  – лично, спокойно, без напрежение. Това, че няма тълпа, го направи още по-ценно. Не бързаш, не се сравняваш с никого, просто се потапяш – буквално и преносно – в преживяването. Глината не прощава – но учи бързо Започнахме работа и в рамките на изживяването изработихме  цели шест съда  – два от баща ми, два от мен и два общи, в които майсторът ни помагаше повече. Оказа се, че глината си има характер – не можеш да я насилиш, трябва да я усещаш, да се движиш с нея. И баща ми, за моя изненада (и леко раздразнение 😄),  наистина се справи доста добре . Неговите форми бяха стабилни и симетрични, докато моите… бяха по-скоро артистични, да го кажем така. Смяхме се много – на себе си, на глината, на всичко, което не се получаваше. И накрая – именно това направи преживяването истинско. Да създадеш нещо с ръцете си – и с любим човек до теб Едно е да отидеш на изложба или да си купиш красива чаша. Друго е  да я създадеш сам , с глина под ноктите и усмивка на лицето. А когато го правиш с някого, който значи много за теб – се превръща в спомен, който се пече заедно със съда. След изживяването съдовете остават в ателието, където се изпичат и остъкляват. Когато ги получихме по куриер, усещането беше все едно получаваш поща от самия себе си, от един хубав ден, който не искаш да забравиш. 👉 Ако и вие искате да подарите нещо лично, ръчно и различно – това преживяване е чудесен начин: Грънчарство за двама – създайте уникални съдове с ръцете си Заключение: май татко не е толкова зле :) Истината е, че този подарък беше почти на шега... той се превърна в съкровен спомен. А най-хубавото? Сега всяка сутрин пия кафето си от „моето“ криво, чаровно грънче, а той с гордост използва своята симетрична купичка за ядки.