Първият ми полет с парапланер край Шумен

Когато приятелите ми подариха ваучер за рафтинг и решихме да дойдат с мен, едва дочаках да резервирам. Това беше първото ми спускане с рафтинг и не знаех въобще какво да очаквам. Ако и ти си в тази ситуация, ето кратко описание от някой, на когото това също беше за пръв път, за всички останали, които ще им бъде за пръв път или поне за пръв път по река Струма.Накратко, въпреки притесненията ми, преживяването беше толкова невероятно, че съм готова да го направя отново. А ето и цялата история.ПристиганеНашето пътуване започна със смесени чувства на вълнение и притеснение. След около 1 час и 30 минути шофиране от София, стигнахме до Рафтинг центъра в Кресненското дефиле на река Струма. Качихме се на новата магистрала Струма, подминахме Симитли, преминахме през кривия тунел и след около километър отляво се намираше базата на Кресненските ханчета. Точно както ни бяха разяснили в имейла с инструкции, който получихме.ПодготовкаСлед като пристигнахме, бяхме посрещнати от гидовете, които ни дадоха каски, гребла, неопрени, обувки и ни пратиха да се преоблечем. След това се качихме в буса и потеглихме към старта. На една поляна под сянката на голямо дърво непосредствено до реката ни разясниха правилата за безопасност и ни разпределиха на рафтовете. Разясняването на правилата за тях може би беше рутинно, но за нас беше цяло шоу. Майтапите и историите, дори и повтаряни милиони пъти, звучаха свежо и смехът ни беше искрен.С нас имаше и друга група и ни разделиха в два рафта – ние бяхме шест, а те осем човека. При нас дойде един инструктор, а при другите – другият, и веднага започнаха да се заяждат приятелски помежду си. Обясниха ни, че всъщност ще си правим състезание надолу по реката с другия "отбор". Явно затова беше и заяждането.Приключението започваС каски на главите и жилетки за безопасност, се отправихме към реката. Първите няколко минути бяха спокойни, но скоро навлязохме в бързеите и усещането за адреналин започна да се покачва. Стигнахме до първото място, където реката образува нещо като малко езеро, и инструкторите ни попитаха: "Искате ли да обърнем рафта?". Е това не го очаквахме, но понеже никой не искаше да бъде този, който да каже "Не", бързо се съгласихме. Накараха ни да се преместим назад и рафтът започна да се изправя. Премествахме се още по-назад, докато не се изправи съвсем отвесно и малко след това се преобърна и всички се озовахме във водата. След това се оказа, че трябва да го обърнем отново – логично, нали? Свършихме и това, и след като първите хора се качиха обратно на рафта, беше време да изпитаме наученото в инструктажа, а именно – вадене на човек от водата. Интересното е, че за да извадиш някой, първо трябва да го потопиш под вода. Хващаш го за жилетката, натискаш го, докато му се потопи главата изцяло под вода, и използвайки това, че жилетката го избутва нагоре, дърпаш силно и той излиза с такава скорост, че качването му обратно на рафта е в пъти по-лесно отколкото да се качи сам. Това умение се оказа важно и за останалата част от трасето, а освен това беше и забавно.Магическото пътуванеРафтингът ни преведе през големи каньони, обградени от гъсти гори, и бързеи, които мислиш, че няма как да преминеш, но под виковете на инструктора "ляво напред, дясно назад" и "греби, греби, греби" се минаваха с лекота. Имахме възможността да скачаме от скали в топлите води на реката през юни, да се наслаждаваме на природата около нас и да изпитаме още един тон бързеи, всеки от които си имаше име. Вече не ги помня всичките, но бяха от типа на "Врящия котел", "Окото", "Центрофугата" и всякакви такива, които всъщност бяха подбрани така, че да те подготвят за усещането, което изпитваш преминавайки ги.СъревнованиетоС другия отбор бяхме в постоянна надпревара. Инструкторите бяха в постоянна комуникация и приятелско заяждане от типа: "айде да не ги прекарваме през този бързей, че е много опасен", "е, нищо какво толкова може да стане" и "ооо, ааа, то рафтът тръгна сам натам, айде дръжте се минаваме го".Въпреки това си личеше, че хората познават реката перфектно и въпреки шоуто, което беше главно за нас, през цялото време внимаваха точно откъде ни прекарват и колко много мислят за всеки отделен човек на лодката – преценяйки индивидуалните му качества и заложби на рафтър и съобразявайки се с нивото на всички на рафта.Почти веднага след началото се усетихме, че победители в съревнованието няма да има, а всичко е един дирижиран танц, който да ни надъха, а всъщност през цялото време двете групи се движим заедно, скачаме от скалите заедно, помагаме си и финишираме заедно. Въпреки това, без този състезателен елемент преживяването щеше да изгуби доста и всички оценихме колко добре е замислено всичко.ФиналЧетири часа след старта, на края на нашето рафтинг приключение, всички започнаха да споделят преживяванията си. С другия отбор бързо загърбихме "враждата" от реката и седнахме заедно да обядваме в заведението до клуба. Най-яркият ми спомен, освен кебапчетата, които ядохме, са думите на един от участниците: „Трябва да живееш своето приключение, иначе ще разказваш историите на другите.” Тази мисъл ме вдъхновява и днес и знам, че това не е последната ми рафтинг история и последното ми приключение.Така завърши първото ми, но със сигурност не последното, рафтинг приключение. Благодарности на всички замесени!Ако и ти искаш да изживееш подобни емоции можеш да закупиш ваучер за рафтинг спускане по р. Струма от тук

Ако сте готови за адреналиново изживяване и искате да се потопите в магията на рафтинга, река Струма е вашата дестинация! Трасето за спускане е с дължина 12 км и най-дългото рафтинг трасе в България, преминаването му отнема около 2 до 3 часа и предлага уникални моменти на вълнение и природна красота. Ето топ 3 причини, защо трябва да изберете река Струма за вашето първо рафтинг приключение!1. Разнообразие на нива на трудностРека Струма е перфектното място за вашето първо рафтинг изживяване! С комбинация от бурни и спокойни води, тя предлага точното количество адреналин за начинаещите и същевременно задоволява нуждите на по-опитните рафтъри. Ако сте новак, ще имате възможността да научите основите на рафтинга, докато се наслаждавате на по-спокойните участъци. А ако сте ветеран, бурните бързеи ще ви накарат да усетите тръпката на приключението. Струма има всичко – просто грабвайте греблото и се потопете в забавлението!2. Лесен достъп и удобствоКресненското дефиле – само час и половина от столицата, река Струма е разположена на перфектно място за бързо и лесно бягство от градската суета. Представете си – събуждате се сутринта в 8, скачате в колата и до 10 вече сте готови за първите бързеи! А след рафтинга, районът предлага куп места за хапване и настаняване, където да отпочинете и да се насладите на преживяването. Няма нужда да планирате дълго пътуване – Струма е само на една ръка разстояние!3. Очарователна природаГотови ли сте да се влюбите в природата? Спускането по река Струма ще ви отведе през едни от най-красивите природни гледки, които някога сте виждали. Скали, зеленина и диви животни – това е само началото! Величествените скални образувания и буйната растителност създават една приказна атмосфера, която ще ви остави без думи. А да не забравяме и чистия планински въздух, който ще ви зареди с енергия за седмици напред. Рафтингът по Струма не е просто спорт – това е цялостно потапяне в магията на природата.ЗаключениеГотови ли сте за най-епичното рафтинг приключение в живота си? Река Струма ви очаква с отворени обятия! Със своето разнообразие на нива на трудност, лесен достъп и очарователна природа, тя е перфектният избор за вашето рафтинг изживяване. Грабнете приятелите си, заредете се с добро настроение и се пригответе за вълни от адреналин и незабравими моменти. Струма ви обещава едно приключение, което ще разказвате с усмивка дълго време. Лет’s го!Ако си готов можеш да закупиш ваучер за рафтинг спускане по р. Струма от тук

Сърцебиене над пропастта, съчетано с вълнение, адреналин и изключителна доза смелост – така мога да опиша моето първо преживяване с бънджи скок.Идеята за този скок дойде, когато реших да подаря на себе си нещо незабравимо за рождения си ден. Направих резервация през уебсайта, който ми предложи всичко – от избор на локация до уреждане на всички детайли. Така в Събота сутрин, пълен с вълнение и леко безпокойство, аз и двама мои приятели тръгнахме от София към избраното място за скокове – пещера Проходна, известна още като "Очите на Бога" близо до Карлуково.Пътуването беше изпълнено с шеги и смях, но колкото повече се приближавахме към мястото, толкова повече напрежението започваше да се усеща. Пристигнахме и първото, което видях, бе указателната табела "бънджи скокове" и червена стрелка сочеща към на пръв поглед нищото. Паркирахме на превърнатата в паркинг ливада в близост и се запътихме накъдето сочеше стрелката. Въздухът беше свеж, а гледките – зашеметяващи. Стигайки до ръба, нашите инструктори ни посрещнаха с усмивки и казаха къде могат да изчакат моите приятели. Мен ме привикаха за кратък инструктаж и попълване на декларация, че ще спазвам мерките за безопасност. Насочиха ме къде да чакам реда си и да гледам другите, които ще скачат преди мен.Не знам дали гледането на двамата преди мен ми вдъхна кураж или ме стресира още повече, но ето че беше моят ред. Когато започнаха подготовката, разясниха още веднъж процедурите за безопасност, начина на обезопасяване с оборудването, както и какво точно да очаквам и правя по време на скока. Прикрепиха камера към ръката ми, понеже си бях платила и за видео, и тръгнахме към ръба.СкокътСърцето ми биеше бурно, тези може би десет крачки ми се сториха поне хиляда. Всяка стъпка ме доближаваше до момента, в който щях да се хвърля в неизвестното. Последна проверка на оборудването и последни насоки - "Готов си!". Погледнах надолу и се почувствах като птица на ръба на гнездото, готова за първия си полет."Три, две, едно, скок!" – извика инструкторът и аз се изтласках от ръба. В момента на свободното падане времето спря. Всичко около мен се размаза в неясен фон от цветове и форми, докато адреналинът изстреляше през тялото ми като електрически удар. След няколко вечности, които изминаха за секунди, въжето ме спря с лек щрък и аз се замахнах надолу и нагоре, като замръзнал във въздуха, осъзнавайки, че съм жив и че съм го направил.След като ме изтеглиха обратно, усещането на еуфория беше неописуемо. Скокът с бънджи беше не просто преодоляване на страха от височината, той беше триумф над самия себе си. С другите двама, които все още стояха отстрани и се опитваха да се съвземат след адреналиновия шок, споделихме нашите усещания, всеки със своята уникална перспектива, но обединени от споделената адреналинова вълна.       ПещератаПещерата заслужава отделна история. След скока слязохме в пещера Проходна, наречена така, защото на практика има голям вход и изход и се преминава през нея. Двата процепа, приличащи на очи, наистина са едно от чудесата на природата и перфектно място за снимки. Отдолу скоковете с бънджи изглеждат също толкова впечатляващи. След самата пещера започва и приятна екопътека, която след по-малко от 1-2 км води до хижа с ресторант, където хапнахме скара и пихме разхлаждащи напитки с аромат на хмел.   ФиналПо пътя обратно към дома разказвах ентусиазирано за преживяването и вече планирах кога да го повторя. Бънджи скокът остави неизтриваема следа в моето сърце и мисли – предизвикателство, което смело препоръчвам на всеки, търсещ уникални преживявания.Ако и ти искаш да изживееш подобни емоции можеш да закупиш ваучер за скок с бънджи пещера Проходна индивидуален или тандем от тук

Около 8:30 сутринта, ранобудни и развълнувани, тръгнахме от София по Подбалканския път към град Клисура, или по-точно към координатите, които ни бяха изпратени за скока с бънджи от виадукта в близост до града. Пътят минаваше през малки, но интересни градчета като Буново, Пирдоп, Антон, Златица и други, които допълнително допринасяха за настроението на предстоящото приключение.Пристигане и Подготовка за СкокаСтигнахме до моста за малко по-малко от два часа. Когато пристигнахме, видяхме, че екипът вече беше на място и подготвяше съоръженията за скока. Ние спряхме в другия край на моста, слязохме от колата и се отправихме към мястото на скоковете. На място имаше само двама души – единият тъкмо го вдигаха след скок, а другият явно беше дошъл за морална подкрепа.Представихме се и обяснихме, че сме тук за скок и сме си резервирали час за 10:30. Екипът веднага започна да ни подготвя – провериха ни документите, попълнихме нужните декларации и започнаха инструктажите. Всичко беше добре организирано, което ни вдъхна спокойствие, макар и емоциите да кипяха в нас.Стоейки на Ръба: Емоции Преди СкокаВ уречения час, напълно оборудван с въжета и предпазни съоръжения, стоях на ръба на моста. 72-те метра до земята ми се струваха доста повече и макар да съм си мислел, че съм готов, реалността беше съвсем различна. Гледката надолу беше едновременно вълнуваща и плашеща. Минути преди скока, целият ми самоконтрол изчезна. Мозъкът ми отказа да отчете факта, че съм здраво завързан и няма от какво да се страхувам.След като ми дадоха сигнал, че мога да скачам, почувствах как цялото ми тяло се бори с импулса да се върна назад. Беше миг, в който всяка капка смелост се сблъска с инстинкта за самосъхранение. Но въпреки страха, направих крачката. Не съм сигурен дали скокът беше толкова перфектен, както си го представях – просто се оттласнах с всичка сила и полетях напред… и най-вече надолу.Свободно Падане: Адреналинът Взема НадмощиеСвободното падане беше най-интензивното преживяване, което съм изпитвал. В първите секунди светът около мен изчезна – нямаше звук, нямаше мисли, просто усещане за пълна свобода и безтегловност. Вятърът свистеше около ушите ми, а земята под мен се приближаваше бързо. Усещането беше смес от страх, еуфория и чист адреналин, който препускаше през вените ми. В един момент цялото ми същество се отдаде на момента – вече нямаше страх, само чиста радост.Когато въжето най-после се опъна, бях изтласкан нагоре, а после отново надолу в плавни подскоци. Сърцето ми биеше лудо, но с всяко движение осъзнавах колко прекрасно и уникално е това изживяване. Спуснаха второ въже, с което закачих карабинера на колана си, и започна изтеглянето обратно нагоре. Изпитвах едновременно облекчение и гордост – бях направил нещо, което винаги съм си мечтал, но и не съм бил напълно сигурен дали ще се осмеля.Скокът на Приятеля: Споделена СмелостГоре, моят приятел чакаше своя ред. Беше подготвен и напрегнато ме попита: „Как беше? Да скачам ли?“. С широка усмивка и искрено удоволствие в гласа му отговорих с две думи: „Супер! Да!“. С това уверих приятеля си и той също се приготви за своя скок. Също като мен, той се оттласна от моста с всичка сила и полетя смело. Гледах го как се гмурка в празното пространство с разперени ръце и колкото и бързо да се случваше всичко, мигът беше просто вълшебен. Когато го изтеглиха обратно, лицето му грееше – страхът и вълнението бяха отстъпили място на чистата радост от покоряването на нещо ново.Заключение: Връщане към РеалносттаСлед скоковете, останахме още малко на моста, за да споделим впечатления и да се насладим на адреналина, който все още ни държеше. Разходихме се из околността и се насладихме на красивите гледки на Клисура и живописната природа наоколо. Това беше кратка, но приятна пауза преди да се отправим обратно към София, доволни и заредени с енергия.Скокът с бънджи от Клисура беше едно от тези преживявания, които остават с теб завинаги – не само като спомен, но и като доказателство за личната смелост. Нещо, което те кара да осъзнаеш, че понякога най-страшното нещо е просто да направиш първата крачка, но веднъж направена, тя те отвежда на невероятни места. Със сигурност бихме повторили.Ако и ти искаш да изживееш подобни емоции можеш да закупиш ваучер за скок с бънджи от локация Клисура тук