Първият ми полет с парапланер край Шумен

Сърцебиене над пропастта, съчетано с вълнение, адреналин и изключителна доза смелост – така мога да опиша моето първо преживяване с бънджи скок.Идеята за този скок дойде, когато реших да подаря на себе си нещо незабравимо за рождения си ден. Направих резервация през уебсайта, който ми предложи всичко – от избор на локация до уреждане на всички детайли. Така в Събота сутрин, пълен с вълнение и леко безпокойство, аз и двама мои приятели тръгнахме от София към избраното място за скокове – пещера Проходна, известна още като "Очите на Бога" близо до Карлуково.Пътуването беше изпълнено с шеги и смях, но колкото повече се приближавахме към мястото, толкова повече напрежението започваше да се усеща. Пристигнахме и първото, което видях, бе указателната табела "бънджи скокове" и червена стрелка сочеща към на пръв поглед нищото. Паркирахме на превърнатата в паркинг ливада в близост и се запътихме накъдето сочеше стрелката. Въздухът беше свеж, а гледките – зашеметяващи. Стигайки до ръба, нашите инструктори ни посрещнаха с усмивки и казаха къде могат да изчакат моите приятели. Мен ме привикаха за кратък инструктаж и попълване на декларация, че ще спазвам мерките за безопасност. Насочиха ме къде да чакам реда си и да гледам другите, които ще скачат преди мен.Не знам дали гледането на двамата преди мен ми вдъхна кураж или ме стресира още повече, но ето че беше моят ред. Когато започнаха подготовката, разясниха още веднъж процедурите за безопасност, начина на обезопасяване с оборудването, както и какво точно да очаквам и правя по време на скока. Прикрепиха камера към ръката ми, понеже си бях платила и за видео, и тръгнахме към ръба.СкокътСърцето ми биеше бурно, тези може би десет крачки ми се сториха поне хиляда. Всяка стъпка ме доближаваше до момента, в който щях да се хвърля в неизвестното. Последна проверка на оборудването и последни насоки - "Готов си!". Погледнах надолу и се почувствах като птица на ръба на гнездото, готова за първия си полет."Три, две, едно, скок!" – извика инструкторът и аз се изтласках от ръба. В момента на свободното падане времето спря. Всичко около мен се размаза в неясен фон от цветове и форми, докато адреналинът изстреляше през тялото ми като електрически удар. След няколко вечности, които изминаха за секунди, въжето ме спря с лек щрък и аз се замахнах надолу и нагоре, като замръзнал във въздуха, осъзнавайки, че съм жив и че съм го направил.След като ме изтеглиха обратно, усещането на еуфория беше неописуемо. Скокът с бънджи беше не просто преодоляване на страха от височината, той беше триумф над самия себе си. С другите двама, които все още стояха отстрани и се опитваха да се съвземат след адреналиновия шок, споделихме нашите усещания, всеки със своята уникална перспектива, но обединени от споделената адреналинова вълна.       ПещератаПещерата заслужава отделна история. След скока слязохме в пещера Проходна, наречена така, защото на практика има голям вход и изход и се преминава през нея. Двата процепа, приличащи на очи, наистина са едно от чудесата на природата и перфектно място за снимки. Отдолу скоковете с бънджи изглеждат също толкова впечатляващи. След самата пещера започва и приятна екопътека, която след по-малко от 1-2 км води до хижа с ресторант, където хапнахме скара и пихме разхлаждащи напитки с аромат на хмел.   ФиналПо пътя обратно към дома разказвах ентусиазирано за преживяването и вече планирах кога да го повторя. Бънджи скокът остави неизтриваема следа в моето сърце и мисли – предизвикателство, което смело препоръчвам на всеки, търсещ уникални преживявания.Ако и ти искаш да изживееш подобни емоции можеш да закупиш ваучер за скок с бънджи пещера Проходна индивидуален или тандем от тук

Цял живот, всеки път когато сме гледали някой да върти глината на грънчарско колело – било по телевизията, на пазар или в някое видео – баща ми неизменно казва: „Аз ще съм много добър в това“ Казвал го е толкова пъти, че това вече си беше негова реплика. Така че, когато попаднах на  грънчарско изживяване за двама , просто... нямаше как да не го купя. Подарък за него – и за мен, за да видя с очите си  колко е "добър" , естествено. 😄 От любопитство – до кал до ушите Самата среща се провеждаше в уютно ателие, с много характер и спокойна атмосфера. Майсторът, който ни посрещна, беше точно човекът, който искаш да те въведе в такова изживяване – спокоен, обяснява с чувство за хумор и те кара да се чувстваш сякаш просто си дошъл на гости, а не на „курс“. През цялото време бяхме само  ние двамата и майсторът  – лично, спокойно, без напрежение. Това, че няма тълпа, го направи още по-ценно. Не бързаш, не се сравняваш с никого, просто се потапяш – буквално и преносно – в преживяването. Глината не прощава – но учи бързо Започнахме работа и в рамките на изживяването изработихме  цели шест съда  – два от баща ми, два от мен и два общи, в които майсторът ни помагаше повече. Оказа се, че глината си има характер – не можеш да я насилиш, трябва да я усещаш, да се движиш с нея. И баща ми, за моя изненада (и леко раздразнение 😄),  наистина се справи доста добре . Неговите форми бяха стабилни и симетрични, докато моите… бяха по-скоро артистични, да го кажем така. Смяхме се много – на себе си, на глината, на всичко, което не се получаваше. И накрая – именно това направи преживяването истинско. Да създадеш нещо с ръцете си – и с любим човек до теб Едно е да отидеш на изложба или да си купиш красива чаша. Друго е  да я създадеш сам , с глина под ноктите и усмивка на лицето. А когато го правиш с някого, който значи много за теб – се превръща в спомен, който се пече заедно със съда. След изживяването съдовете остават в ателието, където се изпичат и остъкляват. Когато ги получихме по куриер, усещането беше все едно получаваш поща от самия себе си, от един хубав ден, който не искаш да забравиш. 👉 Ако и вие искате да подарите нещо лично, ръчно и различно – това преживяване е чудесен начин: Грънчарство за двама – създайте уникални съдове с ръцете си Заключение: май татко не е толкова зле :) Истината е, че този подарък беше почти на шега... той се превърна в съкровен спомен. А най-хубавото? Сега всяка сутрин пия кафето си от „моето“ криво, чаровно грънче, а той с гордост използва своята симетрична купичка за ядки.

Ако сте готови за адреналиново изживяване и искате да се потопите в магията на рафтинга, река Струма е вашата дестинация! Трасето за спускане е с дължина 12 км и най-дългото рафтинг трасе в България, преминаването му отнема около 2 до 3 часа и предлага уникални моменти на вълнение и природна красота. Ето топ 3 причини, защо трябва да изберете река Струма за вашето първо рафтинг приключение!1. Разнообразие на нива на трудностРека Струма е перфектното място за вашето първо рафтинг изживяване! С комбинация от бурни и спокойни води, тя предлага точното количество адреналин за начинаещите и същевременно задоволява нуждите на по-опитните рафтъри. Ако сте новак, ще имате възможността да научите основите на рафтинга, докато се наслаждавате на по-спокойните участъци. А ако сте ветеран, бурните бързеи ще ви накарат да усетите тръпката на приключението. Струма има всичко – просто грабвайте греблото и се потопете в забавлението!2. Лесен достъп и удобствоКресненското дефиле – само час и половина от столицата, река Струма е разположена на перфектно място за бързо и лесно бягство от градската суета. Представете си – събуждате се сутринта в 8, скачате в колата и до 10 вече сте готови за първите бързеи! А след рафтинга, районът предлага куп места за хапване и настаняване, където да отпочинете и да се насладите на преживяването. Няма нужда да планирате дълго пътуване – Струма е само на една ръка разстояние!3. Очарователна природаГотови ли сте да се влюбите в природата? Спускането по река Струма ще ви отведе през едни от най-красивите природни гледки, които някога сте виждали. Скали, зеленина и диви животни – това е само началото! Величествените скални образувания и буйната растителност създават една приказна атмосфера, която ще ви остави без думи. А да не забравяме и чистия планински въздух, който ще ви зареди с енергия за седмици напред. Рафтингът по Струма не е просто спорт – това е цялостно потапяне в магията на природата.ЗаключениеГотови ли сте за най-епичното рафтинг приключение в живота си? Река Струма ви очаква с отворени обятия! Със своето разнообразие на нива на трудност, лесен достъп и очарователна природа, тя е перфектният избор за вашето рафтинг изживяване. Грабнете приятелите си, заредете се с добро настроение и се пригответе за вълни от адреналин и незабравими моменти. Струма ви обещава едно приключение, което ще разказвате с усмивка дълго време. Лет’s го!Ако си готов можеш да закупиш ваучер за рафтинг спускане по р. Струма от тук

Около 8:30 сутринта, ранобудни и развълнувани, тръгнахме от София по Подбалканския път към град Клисура, или по-точно към координатите, които ни бяха изпратени за скока с бънджи от виадукта в близост до града. Пътят минаваше през малки, но интересни градчета като Буново, Пирдоп, Антон, Златица и други, които допълнително допринасяха за настроението на предстоящото приключение.Пристигане и Подготовка за СкокаСтигнахме до моста за малко по-малко от два часа. Когато пристигнахме, видяхме, че екипът вече беше на място и подготвяше съоръженията за скока. Ние спряхме в другия край на моста, слязохме от колата и се отправихме към мястото на скоковете. На място имаше само двама души – единият тъкмо го вдигаха след скок, а другият явно беше дошъл за морална подкрепа.Представихме се и обяснихме, че сме тук за скок и сме си резервирали час за 10:30. Екипът веднага започна да ни подготвя – провериха ни документите, попълнихме нужните декларации и започнаха инструктажите. Всичко беше добре организирано, което ни вдъхна спокойствие, макар и емоциите да кипяха в нас.Стоейки на Ръба: Емоции Преди СкокаВ уречения час, напълно оборудван с въжета и предпазни съоръжения, стоях на ръба на моста. 72-те метра до земята ми се струваха доста повече и макар да съм си мислел, че съм готов, реалността беше съвсем различна. Гледката надолу беше едновременно вълнуваща и плашеща. Минути преди скока с бънджи, целият ми самоконтрол изчезна. Мозъкът ми отказа да отчете факта, че съм здраво завързан и няма от какво да се страхувам.След като ми дадоха сигнал, че мога да скачам, почувствах как цялото ми тяло се бори с импулса да се върна назад. Беше миг, в който всяка капка смелост се сблъска с инстинкта за самосъхранение. Но въпреки страха, направих крачката. Не съм сигурен дали скокът беше толкова перфектен, както си го представях – просто се оттласнах с всичка сила и полетях напред… и най-вече надолу.Свободно Падане: Адреналинът Взема НадмощиеСвободното падане беше най-интензивното преживяване, което съм изпитвал. В първите секунди светът около мен изчезна – нямаше звук, нямаше мисли, просто усещане за пълна свобода и безтегловност. Вятърът свистеше около ушите ми, а земята под мен се приближаваше бързо. Усещането беше смес от страх, еуфория и чист адреналин, който препускаше през вените ми. В един момент цялото ми същество се отдаде на момента – вече нямаше страх, само чиста радост.Когато въжето най-после се опъна, бях изтласкан нагоре, а после отново надолу в плавни подскоци. Сърцето ми биеше лудо, но с всяко движение осъзнавах колко прекрасно и уникално е това изживяване. Спуснаха второ въже, с което закачих карабинера на колана си, и започна изтеглянето обратно нагоре. Изпитвах едновременно облекчение и гордост – бях направил нещо, което винаги съм си мечтал, но и не съм бил напълно сигурен дали ще се осмеля.Скокът на Приятеля: Споделена СмелостГоре, моят приятел чакаше своя ред. Беше подготвен и напрегнато ме попита: „Как беше? Да скачам ли?“. С широка усмивка и искрено удоволствие в гласа му отговорих с две думи: „Супер! Да!“. С това уверих приятеля си и той също се приготви за своя скок. Също като мен, той се оттласна от моста с всичка сила и полетя смело. Гледах го как се гмурка в празното пространство с разперени ръце и колкото и бързо да се случваше всичко, мигът беше просто вълшебен. Когато го изтеглиха обратно, лицето му грееше – страхът и вълнението бяха отстъпили място на чистата радост от покоряването на нещо ново.Заключение: Връщане към РеалносттаСлед скоковете, останахме още малко на моста, за да споделим впечатления и да се насладим на адреналина, който все още ни държеше. Разходихме се из околността и се насладихме на красивите гледки на Клисура и живописната природа наоколо. Това беше кратка, но приятна пауза преди да се отправим обратно към София, доволни и заредени с енергия.Скокът с бънджи от Клисура беше едно от тези преживявания, които остават с теб завинаги – не само като спомен, но и като доказателство за личната смелост. Нещо, което те кара да осъзнаеш, че понякога най-страшното нещо е просто да направиш първата крачка, но веднъж направена, тя те отвежда на невероятни места. Със сигурност бихме повторили, но другия път или ще е от по-високо от Витиня или над пещера Проходна.Ако и ти искаш да изживееш подобни емоции можеш да закупиш ваучер за скок с бънджи от локация Клисура тук

Никога не съм смятала, че ще се гмурна с водолазна екипировка. Гледала съм видеа, снимки от подводни рифове, слушала съм истории на приятели, но все ми се струваше далечно. До деня, в който получих подарък: водолазно гмуркане за двама в Созопол. Първата ми мисъл беше „ами аз не мога да дишам под вода!“ – класика. Втората – „ами да пробваме“.Резервацията беше лесна – отваряш линка, избираш дата и час, потвърждаваш. Никакво усилие. Истинската емоция започна, когато пристигнахме в Созопол, на малко скрито, но оживено място, където базата беше сгушена сред камъни, лодки и мирис на море. Посрещнаха ни хора, които очевидно обожават това, което правят – спокойни, уверени, и с чувство за хумор, което бързо стопи първоначалното ми притеснение.Подготовката – между вълнение и недовериеОблякохме неопрена – доста по-плътен, отколкото очаквах – и с помощ от екипа нагласихме колана с тежести, жилетката, бутилката, маската и всичко останало. Чувстваш се като космонавт преди първи полет, но вместо към звездите, тръгваш към дъното.Преди да влезем, все още не вярвах, че реално ще дишам под вода. В ума ми се въртяха всякакви „а какво ако…“ – но още с първото потапяне на главата под повърхността и първата глътка въздух през регулатора – се промени всичко.Потапянето – влизане в друг святСпуснахме се бавно, заедно с инструктора, който беше неотлъчно до нас. Докато слизах, усещах как звукът от света изчезва, а на негово място идва дълбока, мека тишина. Само балончетата от издишания въздух, които се издигат към повърхността, напомнят, че още си част от реалността.На дълбочина от 5-6 метра всичко изглежда по-различно. Светлината прониква през водата и рисува сребристи отражения по камъните. Покрай нас плуваха малки рибки, водорасли се поклащаха бавно и красиво, а на моменти виждах и по-големи сенки – подводният свят край Созопол е жизнен, но ненатрапчив, напълно различен от шумното крайбрежие, което си оставил зад гърба си само преди минути.Не знам колко време бяхме под водата – около 30 минути, казаха по-късно – но за мен сякаш времето изчезна. Усещането беше някъде между медитация и приключение. От една страна – абсолютен фокус, от друга – неочаквано спокойствие.Изплуването – като след сънКогато изплувахме обратно на повърхността, първото ми усещане беше: „Вече искам пак.“ Лекотата, с която тялото ми се беше адаптирало, усещането, че си част от нещо по-голямо, и дори онази странна тишина, ми липсваха още преди да съм свалила маската. Усмивките, с които се гледахме с човека, с когото се гмуркахме, казваха повече от думи.Гмуркане за двама – защо е толкова специалноДа споделиш такова преживяване с някого, когото обичаш или просто цениш – това го прави още по-специално. Не просто защото има кой да те снима и после да се смеете, а защото страхът, изненадата и радостта са споделени. А това ги умножава.Ако искате да направите нещо напълно ново, неочаквано красиво и наистина различно – вижте това преживяване тук:👉 Водолазно гмуркане за двама – СозополНакратко: ще го направя ли отново?Абсолютно. След този първи опит вече гледам морето с различни очи. Не е просто красива гледка – то е място, където можеш да потънеш в собствените си мисли… буквално. А гмуркането е не просто спорт – то е вход към друг ритъм на живот.

Честно казано, не се определям като адреналинов тип. Но когато получих ваучер от FunStarter.bg за тандемен полет с парапланер, си казах: „Е, това поне ще е нещо различно.“ А то се оказа не просто различно – беше страхотно.След като резервирах през платформата, получих имейл с точни инструкции – къде да се явим, как да се подготвим и какво да очакваме. В уречения ден пристигнахме до лифта в Сопот, където ни посрещнаха хора от екипа. Усмихнати, спокойни и видимо опитни – веднага се почувствах по-уверен. Подписах няколко документа, минах кратък инструктаж, и вече усещах как адреналинът започва леко да се покачва.Качихме се на лифта – пътуването нагоре е около 15 минути и само по себе си си е изживяване. С нас беше и моят пилот, но на отделна седалка. Носеше цялата екипировка, а и честно казано, вероятно си почиваше – цял ден му надуват главата с въпроси от хора като мен. Напълно го разбирам. Аз пък се наслаждавах на гледките – Балканът, полето долу, безкрайният хоризонт.Горе, на стартовата площадка, всичко беше подредено и организирано. Пилотът ми показа сбруята, парапланера, обясни точно какво ще направим и кога. Даде инструкциите в няколко прости стъпки: "Ще тичаш 3-4 крачки и... летим."И така и стана. Няколко крачки напред и хоп – откъснахме се от земята. Не беше стряскащо, не беше рязко – по-скоро все едно някой просто ти е спрял гравитацията. Изведнъж гледката стана 360°, въздухът – по-чист от всякога, и всичко долу изглеждаше като макет.Първите секунди мълчах – не защото нещо ме беше страх, а защото не знаех какво точно да кажа. Беше... вълшебно. Вятърът минаваше покрай лицето ми, Балканът се разгръщаше под нас, Сопот изглеждаше като играчка. Пилотът ми предложи да направим няколко леки завъртания – за малко доза екстра емоция, и да – не съжалих. Но ако някой иска само плавен полет, абсолютно може да бъде така. Всичко е по желание.След около 15 минути започнахме да се снижаваме. Кацането беше толкова плавно, че честно – стъпих на земята и ми се прииска да се върна обратно горе. Пилотът ме откачи от сбруята, стиснахме си ръцете и усетих нещо много приятно – не само емоцията от самото летене, а това особено усещане, когато си направил нещо ново, нещо извън ежедневието.Ако се чудите дали да пробвате – направете го. Това не е просто полет с парапланер, а истинско изключване от целия свят. А с FunStarter е лесно – няма срок на ваучера, няма притеснение „ще успея ли навреме“, просто изживяване, когато сте готови за него.Подаръкът започна още с експлодиращата картичка, която ми „избухна“ в ръцете с конфети – супер ефектно, супер забавно. А полетът беше кулминацията.Ще го направя пак. И ще заведа и приятелите. Това не е просто подарък – това е спомен, който остава завинаги.Ако и ти искаш да изживееш подобни емоции можеш да закупиш ваучер за тандемен полет с парапланер в Сопот от тук